Болестта унищожи тялото на съпругата ми, но не и желанието й за живот

Когато с Катя се сгодихме, всички приятели ни завиждаха и ни смятаха за перфектната двойка. Хората, които бяха свидетели на любовта ни твърдяха, че сме родени един за друг. За съжаление щастието ни се оказа краткотрайно. Никой от нас не очакваше, че едва на 25 години, любимата ми ще се разболее от рак на гърдата. Независимо от тежката диагноза, Катя не се предаде и положи усилия да прекара остатъка от живота си пълноценно. Една година след като й откриха болестта, тя създаде свой собствен блог, в който подробно описваше борбата си с рака. Катя беше оптимист и дори след химиотерапията и мастектомията, оставяше положителни послания в дневника си.

Но най-затрогващ беше списъкът с 30 неща, които искаше да направи преди смъртта си. В част от тях годеницата ми мечтаеше да се научи да свири на пиано, планираше да помогне на на деца в неравностойно положение, искаше да обиколи света и да посети поне пет страни. Като най-важна задача, Катя беше отбелязала следното: "Да се омъжа за Людмил". Тогава си помислих, че дори да знаех предварително за болестта й, пак щях да се оженя за нея. Никога не бих изоставил любимата си в този труден момент. Винаги ще съм до нея - в радост и тъга, в здраве и болест.

Но животът е непредвидим. Катя така и не успя да изпълни голяма част от списъка си. Месец след сватбата ни тя почина. Веднага след погребението написах в блога й, че ще изпълня мечтите, които съпругата ми имаше приживе. Пред всички читатели се заклевам да пазя спомена за любовта ни жив! Тя ще бъде винаги с мен - в сърцето и душата ми! Това е най-малкото, което мога да направя за моята съпруга. Надявам се, че сега ме гледа от небето и усеща любовта, която изпитвам към нея.