Брой 27 07.VII-13.VII. 2020

Животът какъвто е: ​Съдби човешки

Съпругата му звънна в 2 през нощта

Да бъдеш любовница не значи само да пазиш тайна. Ти си тайната. Някога бях другата жена, отровната игла, забита в нашия любовен триъгълник. Въпреки че изминаха години, откакто тази драма свърши, болката още живее в сърцето ми. Най-трудната част от връзката ми бяха телефонните разговори със съпругата. Но нека започна от самото начало.

С Валентин се познавахме от студентските години. Още тогава го харесвах, но като всеки чаровник и той беше заобиколен от красиви момичета, с които трудно можеше да си съпернича. След университета пътищата ни се разделиха. Известно време не знаех нищо за несподелената си любов, докато един ден съдбата не пожела да ни срещне случайно.

Обичам да пия сутрешно си кафе в заведението до реката. За мен това е ритуал. Особено лятото е много приятно да отпиваш от горчивата течност, взирайки се в шумните води. Не мислиш за нищо, просто се наслаждаваш на природата. Онази сутрин, както обикновено, седнах на малката маса в ъгъла, когато до ушите ми долетя плътен глас: "Извинете, може ли да ви правя компания?" Изненадана, повдигнах глава и срещу себе си видях мъжа, когото така и не забравих. Валентин също ме позна, усмихна се широко и без да дочака позволението ми, дръпна стола и се разположи удобно.

Приятно е да срещнеш стар познат, особено такъв, към когото си имала скрити желания. Заговорихме се, припомнихме си студентските години и когато той ми направи комплимент, че съм се разхубавила, сърцето ми лудо заби. Щастливи от неочакваната среща, се уговорихме на другия ден да вечеряме заедно. Завършекът на вечерята надмина и най-смелите ми очаквания. След ресторанта Валентин ме изпрати, целуна ми ръка, но вместо да го отпратя, страстно го придърпах към себе си.

Онази нощ преобърна живота ми. Преряза всички нишки на самотата, озари мрачните ми дни със светлина. Зашеметена от лудешката си любов, не го попитах защо никога не остава да нощува у дома и след страстния ни секс бърза да се прибере. Не се поинтересувах и чие обаждане го стряска толкова много, че се отделяше да говори насаме по телефона. Не си задавах и въпросите защо не ме запознава с приятелите и роднините си и защо отбягва да излизаме на публични места. Не потърсих отговори, тъй като се страхувах да застана лице в лице с истината. А аз я виждах. Разбрах я от светлата резка, оставена от свалената брачна халка на ръката му, въпреки че той винаги я сваляше, когато идваше при мен. Издаваше го уханието на чужд парфюм, добре изгладените ризи, за които само една любяща жена би се погрижила. Понякога, докато Валентин си взимаше душ, тайно отварях портфейла му, взирайки се с тъга и омраза в топлите кафяви очи, които с укор ме гледаха от сватбена снимка. Тази снимка казваше всичко. Издаваше онова, което той не смееше да ми каже. Затова не питах и не задавах въпроси. Вече знаех, че аз съм неговата тайна. Обичах го и това ми стигаше.

Шест месеца по-късно една нощ телефонът ми иззвъня и на дисплея се изписа непознат номер. Стреснато погледнах часовника и видях, че минава два след полунощ. Сънено попитах кой е, но от другата страна ме посрещна единствено дълбока въздишка. Помислих, че са сгрешили, и затворих. На следващата вечер, точно в два, обаждането се повтори, последвано от мълчание. Този път бях готова да се развикам, когато изведнъж ръката ми замръзна във въздуха. "Знам коя сте....“ - гласът шептеше, но думите прозвучаха ясно, като плесница. „Кажете какво искате?" - отроних почти безгласно. В слушалката се чу тих смях: "Значи знаете, че е женен, и все пак спите с него? Не се ли срамувате, че разбивате едно семейство?" Замълчах. Жената продължи: "Той ми призна, че се познавате от студентските години, че се срещате на кафе и че ти го желаеш като мъж. Всъщност не си призна, защото се чувства гузен, а защото лъже, че жените сами му се натискат. Само че аз знам истината, която ти не знаеш. Той ви сваля една след друга. Не си единствена."

Усетих как ми прилошава от гняв и обида. Огорчената съпруга добави, че от години той й изневерявал непрекъснато с наивни и глупави жени като мен, пред които криел, че е женен, но повечето сами се досещали след време.

Преди да затворя, я попитах защо не го остави, тя замълча, а после отговори: "Ако не сте обичали истински, не ме съдете." Нямах сили да слушам повече. Прекратих разговора, а от очите ми се стичаха сълзи.

След тази нощ с болка осъзнах, че ако не намеря сили да го изгоня от живота си – сега и веднага, ще бъда изправена пред много повече лъжи, отколкото предполагах.

На другия ден събрах малкото му дрехи и принадлежности в сак, който оставих пред вратата. Когато привечер Валентин дойде, дълго чука на вратата, но не му отворих. Час по-късно се отказа и си тръгна. Облекчена, отворих прозореца и се взрях навън в проливния дъжд. Той стоеше там, под уличните лампи, без чадър и със сака в ръка. За последен път го погледнах, после си поех въздух с дълбоки гърди и затворих прозореца. Бях прерязала всички нишки към миналото.

Оттогава изминаха няколко години, в живота ми вече има друг, но болката още живее в сърцето ми. Боли ме, че бях капката, която преля чашата на търпението на една нещастна съпруга. Боли ме, че се заблуждавах, че съм тайна, докато мъжът, когото искрено обичах, си е играл с мен и с чувствата ми. И ако днес жена му прочете изповедта ми, искам да й благодаря за онзи среднощен разговор, който ми отвори очите, че съм била просто поредната фигура в един любовен триъгълник.

Искра

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – В професионалната област предстои напрегнато време. Възможни са както успехи, така и проблеми. Вие сте самоуверени, твърдо отстоявате интересите си, но лесно можете да си създадете врагове и недоброжелатели. Нетърпението и безпокойството могат да доведат до грешни решения. Желанието да се пос...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи