Бях жертва на сектанти

В Свидетелите на Йехова попаднах от отчаяние. Така се случи, че съпругата ми се отчужди от мен, къщата ми изгоря - с една дума нещастията буквално ме връхлитаха отвсякъде. След пожара със семейството ми се преместихме в дома на майка ми. Но жена ми не издържа да живее със свекърва, взе детето и избяга. Както разбрах по-късно, от дълго време е имала извънбрачна връзка зад гърба ми. Докато се чудех как да събера семейството си отново, мама се разболя и влезе в болница. За съжаление лекарите не успяха да й помогнат и тя почина на операционната маса. Спомням си как стоях пред моргата и ридаех с цял глас. Трудно ми беше да повярвам, че в рамките на няколко месеца преживях толкова нещастия. Изведнъж към мен се приближиха две възрастни жени, които на пръв поглед изглеждаха много състрадателни. Без да попитах за разрешение, седнаха на другия край на скамейката и започнаха да ме разпитват защо плача. В гласа им се усещаше болка и съпричастност. Една от тях дори ме прегърна и внезапно долових, че има същия парфюм като на мама.

От аромата ми стана топло и приятно. Непознатите жени ме изпратиха до дома ми, а на раздяла ми поискаха телефона. На следващия ден отново дойдоха и ми помогнаха за погребението. По-късно разбрах, че тези зли особи умишлено избират нещастни хора като мен. Така попаднах в сектата им. Ужасни създания, които вярват, че са избрани да бъдат спасени. Обикаляха улиците, всяваха страх в минувачите и използваха социалните мрежи, за да промиват мозъците на обществото. Повечето членове на сектата бяха млади жени, които заради убежденията си се лишаваха от щастие и до края на живота си оставаха стари моми. Много от последователите на Йехова са хора без образование и интелект. В началото им вярвах, но после започнах да осъзнавам, че съм попаднал в ада. Веднъж синът на едни служители пострада в катастрофа. За да спасят живота му, лекарите казаха, че се налага да го оперират спешно и да му се прелее кръв. Майка му обаче не се съгласи и с цял глас истерично призоваше силите на Йехова... Момчето едва не умря, а майката беше лишена от родителски права. Това не я разстрои и тя нарече сина си "проклето семе".

Светла беше в сектата от шест години. От пръв поглед харесах тази енергична пълна жена, миловидна, но с тъжен вид. Оказа се, че е попаднала там, след като съпругът й я принудил да направи аборт, а после я изоставил. Светла беше раздала на водачите всичките си спестявания и бижута - както й казали, "за изкупление и за пречистване". Двамата започнахме да се срещаме тайно и най-накрая бях наистина щастлив. Но когато, о чудо, тя забременя, решихме да избягаме. Имахме нужда от нормален светски живот, а за извънбрачна любов нямаше място в сектата. Много се страхувахме, че ако водачите разберат за връзката ни, ще убият нероденото ни дете. Мълчешком продадох апаратамента си, а мебелите изпратих в склад. Не искам да ви описвам колко трудно успяхме да се измъкнем от сектантите. Месеци наред живеехме като бегълци. Днес със съпругата ми живеем в чужбина. Имаме син, който кръстихме в православен храм. Ние сме късметлии, но все още някъде там има хора, които са роби, без собствено Аз, без личност, без бъдеще.