Бяхме най-добри приятели, а днес сме врагове

Направи добро и го хвърли в морето. Понякога така се получава, че най-добрите ни приятели, се превръщат в най-страшните ни врагове. Дружбата ми с Генади датира от ранно детство. Заедно израснахме, заедно посещавахме детската градина, а по-късно се подкрепяхме и в университета. Деляли сме си залъка, скръб и радост, смях и сълзи. Нищо не беше способно да разруши дружбата ни. Когато завършихме образованието си, аз започнах работа във фабрика за производство на коли, а Генади си направи собствен бизнес. Изминаха години. С времето интересите ни се промениха и всеки от нас си създаде свой собствен кръг.

С приятеля ми все по-рядко се виждахме, но на всяка наша среща, той носеше алкохол. По-късно научих от общи познати, че е фалирал, загубил е къщата си, а провалът го накарал неусетно да се пропие. Много ме заболя от неприятната новина. Реших да му помогна да преодолее алкохолната зависимост. След като прибрах Генади да живее у дома, помолих шефа да го назначи на работа. Известно време всичко беше наред. Приятелят ми се стабилизира, спря да пие, дори от първата заплата си купи нови дрехи и телефон.

Но няколко месеца по-късно той си върна старите навици. Загуби работата си, защото идваше пиян и вдигаше скандали във фирмата. Спря да общува напълно с мен. Как ли не се опитах отново да му помогна. За съжаление Генади отблъсна подадената ми ръка. Псуваше ме и ме обвиняваше, че аз съм виновен за провала му. Разби вратата на апартамента ми. Счупи ми прозорците на колата, преби котката ми. Алкохолът го превърна в чудовище. Двамата бяхме приятели близо 30 години, но днес той е най-големият ми враг. И всичко това, само защо поисках да му помогна.