Бракът ми ме разруши емоционално и физически

Когато с Божидар решихме да се оженим, той не скри от мен, че в детството си е бил малтретиран. Натъжена от признанието му, си помислих, че може би ще успея да излекувам травмите от миналото. Приятелката ми Мая обаче беше скептична и неведнъж ме предупреди, че връзката ми с него няма да доведе до нищо добро. Вместо да се вслушам в разумните й доводи, аз възразих, че с любов и търпение ще му даря щастието, от което е бил лишен в детството си. Как съжалявам днес за своята детинска наивност. Първият шамар дойде още през медения месец. Шофирайки колата, случайно обърках пътя. Божидар ме удари с юмрук толкова силно, че си разбих лицето в страничното стъкло. С времето стана по-зле. Биеше ме, ругаеше, а веднъж ме блъсна, докато слизах по стълбите.

В началото се опитвах да го разбера. Как ли не го оправдавах - работа, стрес. В крайна сметка побоищата станаха ежедневие. Пред колеги и близки криех раните и синините си. Когато най-накрая си дадох сметка, че това не е нормално, атаките му станаха по-яростни и силни. Веднъж не издържах, заплаших го, че ако ме удари отново, ще го оставя. Идилията не продължи дълго и след шест месеца мълчание, точно на нашата годишнина от сватбата ни, той ме преби толкова жестоко, че се озовах в болницата. Онази нощ нещо се пречупи в мен. Вече нямаше връщане назад. Признах пред семейството си, че съм жертва на домашно насилие. Още си спомням сълзите на мама.

За щастие, докато траеше делото, имах безрезервната подкрепа на близки и приятели. Всички те ми показаха, че мога да разчитам на тях. Бракът ми ме разруши емоционално и физически. Изминаха години, преди да мога се върна към нормалния си начин на живот. Научих се пак да се усмихвам и въпреки че не вярвах, че отново ще срещна любовта, аз се влюбих. Днес имам прекрасен съпруг, който ме подкрепя в трудните моменти, две деца, къща и работа, която обожавам. Ето защо се обръщам към всички малтретирани жени: Прекрасни дами, не се страхувайте да разкриете истинското лице на вашия мъчител. Борете се! Не страдайте и не толерирайте с мълчанието си насилниците, защото утре може да бъде късно.