Родих, а не знам кой е бащата на детето ми

Всичко започна, когато със съпруга ми решихме да имаме второ дете. Или по-точно искахме да прикрием пукнатината във връзката ни. Преди това се опитахме да реанимираме чувствата си: заедно ходехме на почивка, експериментирахме в секса, посетихме психолог - нищо не ни помогна. Тогава ни хрумна, че може би бебето ще оправи отношенията ни. След няколко месеца напразни опити, се наложи да се консултираме с лекари. И двамата с мъжа ми сме млади и здрави, така че не би трябвало да има проблем. Към мъката ми, че не мога да забременея, се прибавиха и обвиненията на Пламен, че тайно пия противозачатъчни. Скандалите у дома зачестиха и в един момент взаимното ни отвращение стигна дотам, че си лягахме в различни стаи.

За да дразня съпруга си, започнах активно да се грижа за себе си: купувах си модерни дрехи, посещавах козметик, понякога вечер ходех на изложби, а друг път на кино. На една премиера се запознах с Николай. Той е по-млад от мен, скромен и красив мъж. Честно казано, поласкана от вниманието и ентусиазма му, реших да го направя свой любовник. Не скрих от него, че съм омъжена. След няколко срещи, връзката ни постепенно стана сериозна. Мислех, че редовният секс ще подобри здравословното ми състояние. Освен това Николай ме забавляваше с неангажиращи разговори, подаряваше ми евтини подаръци, ласкаеше ме с комплименти. Какво друго е необходимо на жена, която не се е чувствала обичана от дълго време?

Съпругът ми, разбира се, нямаше представа, че имам любовник, защото междувременно отношенията ни се бяха стоплили, обсъждахме ежедневните проблеми по-често, а през уикендите ходехме на почивка. Неусетно започнах да изпитвам към Пламен предишната страст и любов. Всъщност той е прекрасен човек, много неща ни свързват и до него се чувствам защитена. Като цяло взех решение да се разделя с любовника си, преди да е станало твърде късно. Не съжалявах за предстоящата раздяла, тъй като се уморих от тайнствената атмосфера, сексът вече не ми харесваше, а и симпатията ми не прерасна в нищо повече.

Деликантно заявих на Николай, че сега, когато е станал опитен мъж, му е време да си намери момиче на неговата възраст и да създаде семейство с нея. И тогава започна кошмарът. Николай не прие новината, че връзката ни е изчерпана. Започна да ми звъни, изпращаше ми нонстоп съобщения, пресрещаше ме пред офиса, правеше ми сцени на ревност на улицата. Гневът му стигна дотам, че ме заплаши да разкрие на мъжа ми за извънбрачната ни авантюра. Постоянно се тревожех, страхувах се, че изневярата ще бъде разкрита. На фона на целия ужас, любовта ми към Пламен стана още по-силна.

Следва продължение: