Брой 29 17.VII-23.VII. 2018

Разтърсващи драми: Щеше да си отиде спокоен

Да бях му казала, че има син

Ще започна своята история от самото начало. Не търся оправдание за това, което направих. Не очаквам и разбиране. Стига ми хората да повярват, че невинаги нещата са такива, каквито изглеждат. И да не бързат с присъдите.
Да се омъжиш по любов и тази любов да не даде плод, е жестоко. Две години с мъжа ми живяхме в напразни опити и илюзии. Лекарите казваха, че има надежда, но тя с всеки ден се стопяваше. Една стара жена - моя близка, ме посъветва: „Трябва да смениш мъжа, булка!“ Много добре я разбрах. Тя беше поредното доказателство за това, че възрастните хора са мъдри, животът им е дал какви ли не уроци, затова е добре да се вслушваме в съветите им. Така постъпих и аз.
Набелязах си човека – моя съсед Даниел. Беше младо момче, пътуваше с корабите и рядко се връщаше в родното градче. Точно такъв ми трябваше. Без да му казвам причината, но и без да го лъжа, една вечер просто си легнах с него. И това беше – забременях! Как и какво се беше случило, остана тайна – моя и на Бог.
За радост на всички родих момче, което погълна изцяло мислите ми и изпълни сърцето ми с безкрайна любов. През това време Даниел продължаваше да пътува и не само не го виждах, дори не се сещах за него. Бях забравила, че негова кръв тече във вените на сина ми. А и никой нищо не подозираше.
Моето момче порасна и когато стана на 7 г., чух лошата новина – съседът се разболя тежко и спря да пътува. От майка му научих, че лекарите го подготвяли за операция, но не давали големи надежди...
Нещо ме зачовърка. Исках да го видя. За последно. Знаех, че не е редно, но желанието да се простя с бащата на сина си беше по-силно от разума ми. Сякаш дяволът ме водеше към него. Уговорих се с майката на Даниел, взех детето и отидохме на свиждане. Защо ми трябваше да водя този малчуган при тежко болен човек? Да ме пита човек!
Когато влязох в стаята на болния, краката ми се разтрепериха – от красивия, силен, весел и забавен млад мъж нищо не беше останало. Лежеше съсипан от болестта, отслабнал и сякаш кожата му беше почерняла. Не му даваха повече от 2-3 месеца живот. Майка му плачеше, държеше ръката му, кръстеше се и се молеше на Господ да спаси единственото й дете.
Изведнъж през сълзи тя се вторачи в сина ми и каза, че той много приличал на Даниел, когато бил на неговата възраст. Прегърна малкия, а той, както беше объркан и потиснат, се разплака. Аз също се стреснах, грабнах го, казах, че трябва бързо да се прибираме, и го отведох.
На свиждане отидох още веднъж, сама. Това беше последната ни среща с Даниел. Няма да забравя никога очите, с които ме гледаше – големи, тъжни, отчаяни, молещи. Преди да си тръгна, той хвана ръката ми и тихо каза, че винаги е мечтал за семейство и син като моя...
След няколко дни почина. Оттогава съвестта ме гризе и не намирам покой нито денем, нито нощем. Един въпрос не ми дава мира – защо не му казах, че моят син е негов? Поне щеше да си отиде от този свят спокоен, че е оставил нещо след себе си. Сигурно щеше да е радостен, че момчето расте здраво и умно. Дали пък малкият нямаше да му подейства като дълбока глътка въздух, преди да издъхне. Понякога, в сънищата си, виждам и как синът ни му дава сили, как става опора на баща си, как той се изправя и побеждава болестта. След всяка такава нощ се събуждам смазана от болка и вина. Знам, че нищо не можеше да спаси Даниел. Но един вътрешен глас не спира да ме пита: А ти опита ли? Защо го лиши и от малката радост, която можеше да даде смисъл на последните му дни? Изплаши се за себе си, нали? Колко лесно стана, обърна се и си тръгна... Знам старата истина „Пази се от живите, а не от мъртвите!“, а какво направих?
Може би трябваше отдавна да му кажа защо отидох при него онази нощ и това повече не се повтори. Щеше да е честно, но не можех да призная. Страхувах се и от него, и от всеки друг – да не ми отнеме щастието и спокойствието. А после, честно казано, просто забравих за Даниел. Имах сина си и за мен друго не беше важно.
Когато вината ме стегне за гърлото, се сещам как съседката плачеше и ми се иска да й дам малко утеха поне. В такива моменти си казвам, че трябва да заведа детето при нея, да я накарам да се закълне, че никога и на никого няма да издаде тайната ми и после да й призная, че нейният син живее в моя. Не знам дали ще посмея да го направя, а толкова искам да сторя за нея нещо добро. Тя, горката, се съсипа от мъка. От друга страна, ако не повярва и реши, че искам да я изнудвам? Тяхното семейство има много по-големи възможности от нашето. Няма да преживея да ме заподозре, че я лъжа за някакво наследство. Реших обаче да проверя може ли да се направи тест за бащинство, ако родителят е починал. Но и тук ще ударя на камък – ако съседката се озлоби, че през всичкото това време съм крила детето на Даниел, като нищо ще изпее истината на мъжа ми. И така не става....
Не знам какво да мисля и как да успокоя съвестта и душата си.
Лара

Писмото е публикувано в последния брой на вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен това ще бъде седмица, в която ще се концентрирате към стриктното изпълнение на вашите планове и задачи.Сега обстоятелствата ще работят във ваша изгода и вие ще трябва максимално да се възползвате от тях.Вероятно точно през тази седмица ще направите важни планове ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Във в. "Лична драма" предпочитам да чета за

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи