Брой 30 23.VII-29.VII. 2019

Разтърсващи драми:

Да се бориш срещу вълци

Изминаха почти три години, откакто станах жертва на сексуален тормоз. Шефът ми използваше това, което смятах, че е работна среща, като извинение, за да изпробва сексуалните си фантазии върху мен. Притисната в ъгъла, без да имам възможност да избягам, незабавният ми отказ беше третиран като начало на преговори. Изминаха два часа, докато той най-накрая схване, че "не", значи наистина "не". След две години успях да напусна компанията и да избягам от заплахите и тормоза, които последваха многобройните ми опити да докладвам поведението на шефа си - на ръководството, на човешки ресурси, на всеки, който имаше властта да ме изслуша.


След многобройни срещи с човешки ресурси и дискусии с висши служители, ми казаха, че насилникът е направил признание и, че дълбоко съжалява за непрофесионалното си поведение. В този момент почувствах осезаемо облекчение; единственото нещо, което някога съм искала, беше простичко извинение. Най-накрая виждах светлина в тунела. Може би сега животът ми щеше да се върне към нормалния си ритъм. За съжаление няколко дни по-късно шефът ми направи обратен завой и "промени решението си". Разбира се, отрече да ми е посягал и заяви, че аз сама съм си измислила сексуалния тормоз. От този момент нататък той беше човекът, на когото всички повярваха. Мръсникът извади "ясни и убедителни доказателства" и публично ме изкара лъжкиня.


Набедена за "размирник", сама, неподготвена и без предупреждение, бях повикана на среща с висши ръководители, които поискаха да спра да се оплаквам, че съм станала жертва на тормоз. Беше ми казано, че сериозно съм навредила на един уважаван и обичан човек. Според тях, не той ме е тормозел, а аз него. За първи път се сблъсквах с подобен натиск. Нямах представа какво да правя и как да продължа борбата. Травматизирана и изолирана, се озовах в безкрайна спирала от срам и объркване, отчаяно борейки се за изход. Знаех, че това, което шефът ми направи, както и действията на компанията, са не само юридически, а и морално погрешни.


Защо никой не ме подкрепи? Аз ли бях проблемът? След като ме набедиха, че лъжа, подадох официална жалба и поисках независимо разследване. Няколко дни по-късно ясно ми показаха, най-добре за всички нас, е да се откажа от борбата. Накратко, бях "окуражена" да напусна работа, така че напуснах. Разбира се, шефът ми остана безнаказан, благодарение на мощната подкрепа, която получи. Въпреки всичко не се срамувам, че се изправих срещу насилника си. Гордея се със себе си, че години наред оказах яростна съпротива на онези, които се опитаха да ми затворят устата. Направих и невъзможното, за да докажа, че злоупотребиха с мен, но за съжаление не успях.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Седмицата ще бъде напълно различна от това, което бихте очаквали. Във финансов план не са изключени затруднения, внезапни промени. Защо да се връщате към миналото, когато има много какво да очаквате от бъдещето? Ако вашият партньор иска нещата по определен начин, така да бъде. Вие сте двама д...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи