Дъщерите ми се отнасят с пренебрежение към мен - собствената им майка

Аз съм на 50 години, омъжена, майка на три момичета. Най-голямата е на 30, средната на 25, а най-малката е на 20. Цял живот със съпруга ми работихме неуморно, за да можем да изхраним децата си. Нямаме заможни роднини, не сме заемали и високи длъжности. Винаги съм искала дъщерите ми да са самостоятелни, но колкото и независими да станат, да ме слушат и уважават. По-големите вече са семейни, а най-малката все още живее с нас. През последните няколко години с болка забелязах, че момичетата не ме зачитат. Не се интересуват от мнението ми, за тях съм само банка, от която могат да вземат пари по всяко време.

Миналата седмица най-голямата ми дъщеря грубо ме унизи в присъствието на съпруга си. Поведението й ме съсипа. Не се нуждая от специално отношение, но когато забравиха за рождения ми ден през октомври, се почувствах наистина зле. Много се притеснявам за най-малката. Гергана постъпи в престижен университет, ала вместо да учи, тя си пропилява живота, скитайки с приятелки по нощните клубове. Не сме я възпитавали така. Всичко, което имаме, сме придобили с труд и упоритост. Със съпруга ми се опитахме да поговорим с нея, но Гергана ни вдигна страшен скандал.

Напоследък е започнала да пуши и пие. Не знам как да я вразумя. Помолих по-големите си дъщери за помощ, обясних им, че много ме притеснява поведението на сестра ми. Вместо да ми съдействат, те просто вдигнаха рамене, казвайки, че всичко ще се нареди от само себе си. Общо взето ме посъветваха да не се намесвам в живота й. Душата ми се разкъсва от негодувание, срам и болка. Мълча си, не им казвам нищо. Боли ме, че децата ми се отнасят с пренебрежение към мен - собствената им майка.