Денят, в който намразих баща си

Никога няма да забравя деня, в който намразих баща си. Току-що бях разбрала, че той е обикновен работник. Дърводелец. Като дете го обичах много. Татко ме къпеше, играеше си с мен, правеше ми закуски, а вечер ми разказваше приказки. На сутринта отиваше на работа. Спомням си как баба се сърдеше на мама, че тя, образованата жена, се е омъжила за прост работник. Грубиян и идиот. Въпреки че баща ми никога не е бил груб. Просто се обличаше зле и нямаше прилични обноски. Често навличаше скъсани дрехи, тъй като непрекъснато работеше: направи баня, вдигна нова къща, за градината се грижеше. Срамувах се, когато виждах мръсните му, захабени ръце.

С времето го възневидях. Той не беше достоен за мен и мама. Баба ме учеше, че баща ми е неспособен да се грижи за нас, затова нямам красиви неща като другите деца. Всички му се смеели и го сочели с пръст. Веднъж баща ми ме заведе на танци. Тогава бях на 15 години. Струваше ми, че приятелките ми го гледат и тайно се подиграват на недодялания му вид. За пореден път ме накара да се срамувам от него. А после пораснах и продължих образованието си в медицинския факултет. Всеки месец татко ми изпращаше пари. За да ме издържа, той започна втора работа като пазач. Издържаше и мама - образованата и възпитана дама. Когато няколко години по-късно се омъжих, не поканих баща си на сватбата. Не исках да го запозная с родителите на съпруга си. Те са интелектуалци! Месец след това татко почина. Най-накрая осъзна, че се срамувам от него. Сърцето му не издържа на тази мъка.

... Самотна вечер в празен апартамент. След много години и преминавайки безбройни изпитания, днес си давам сметка, че истински ме е обичал само татко! Онзи смешният, недодялан човек с мръсни дрехи. Просяк, дрипав дърводелец, за когото бях най-важна на този свят. Който правеше всичко за мен! Обичаше ме дори когато му говорех жестоки думи, взирайки с омраза в лицето му. Никой повече не ме обикна така!