Детството с баща алкохолик ме направи безчувствен човек

Баща ми се пристрасти към алкохола, когато бях на 9 години. Точно в този период на бял свят дойде брат ми. Оттогава всички домашни задължения се паднаха на мен: почистване, миене, готвене. Налагаше се също да наблюдавам татко да не се напие. Щом брат ми тръгна на детска градина, трябваше да се грижа и за него. Мама работеше на две места, за да ни храни и плаща дълговете, които баща ми непрекъснато правеше. А той се пристрасти още повече към алкохола.

Водеше приятелите си у дома и по цяла нощ пиеха и крещяха. Живеехме в ад. Къщата беше отрупана с бутилки, а родителите ми вечно се караха и биеха. Дълго време мама стоически търпеше, накрая не издържа и се разведе с татко. Въпреки че изминаха години, още не мога да се съвзема от ужаса, който преживях в детството си. Понякога се чувствам така, сякаш имам рана в сърцето.

До ден днешен видя ли мъж да пие, изпадам в паника. Не мога да обичам и трудно се привързвам. Осъзнавам, че може би никога няма да създам семейство. Травмите в детството ми пречат да опозная истинската любов. Не знам как да се справя с болката в гърдите ми, която ме задушава. Няма да простя на баща си. Заради него не мога да общувам нормално с мъжете и се страхувам, че до края на живота си ще остана сама.