Брой 12 24.III-30.III. 2020

Разтърсващи драми: Заложница на любовта

Дневникът на Мария-Никол

Казват, че който е щастлив, не пише дневник, тъй като е твърде зает да живее. Но аз исках да напиша своята история, за да остане във времето. Всички събития и случки в този разказ са по действителен случай, само имената на героите са променени.

Това не е любовна история, но е история за любов и за силата, която тя има над живота. Силата да лекува и разрушава. Това е любовна история за тези, които се предават, които бягат от любовта и които се страхуват от нея. И за цената, която плащат.

Аз избягах.

Той се предаде.

...

Беше есента на 1982 година. Вече бях срещала ученическата си любов. Запознахме се в училищния двор, където в една сграда на първите два етажа беше основно училище, а на другите два – техникум, в който учеха предимно момчета. Марио беше две години по-голям от мен и след някоя и друга младежка закачка станахме гаджета. Връзката ни беше по детски чиста и напълно безгрешна. А ние - твърде млади. За пръв път се сблъсквахме с чувствата си. Не знаехме какво точно е любовта, но знаехме, че с нас се случва нещо различно. Приятелите ни завиждаха благородно. Някои от неговите съученици намираха връзката ни за абсурдна - да прекараш най-хубавите си години само с едно момиче, което те ограничава само с целувки.

През ваканцията имахме много моменти на близост, в които бях почти готова да му се отдам, но нещо все ме спираше. Събирахме се, правехме луди купони по домовете на приятелите си и виждах как всички двойки се оттеглят и усамотяват в някоя стая. Не ми беше трудно да се досетя какво правеха там. Усещах как с всеки изминал ден желанието на Марио да ме има нараства все повече. Как с поглед ме умолява да се усамотим и ние, но аз все още не можех да прекрача тази граница. Не се страхувах от неизвестното, страхувах се за нас – дали и след това всичко ще си остане както досега. Бях ставала свидетел на много такива случки, когато отношенията от приятелски се бяха превърнали в интимни. Много от връзките се бяха разпаднали и в повечето случаи зарязано се оказваше момичето. Знаех, че не трябва да сравнявам Марио с другите момчета, да се преборя с мрачните си мисли и да му се отдам, защото го обичах. Но през ваканцията не успях.

Брат ми – диджей в една дискотека в града ни, забелязваше колко съм влюбена и щастлива. Радваше ни се, но също така и се страхуваше за мен. Контролираше ме и не ми позволяваше да оставам до късно по заведения – дори на рождения ми ден, който той организира. Същата вечер беше намерил възможност да поговори с Марио, за да се убеди, че намеренията му са напълно сериозни и няма да се наложи да си има работа с него.

С Марио празнувахме и настъпващата 1984 г. Бяхме се събрали с приятели. Точно в полунощ, когато изпратихме старата година и посрещахме новата, страстта ми избухна. На най-неромантичното и най-неподходящо място аз загубих девствеността си – в апартамента на един негов приятел. Всичко стана толкова бързо и неочаквано, че не знаех какво точно се беше случило и какво точно бях изпитала – болка или удоволствие, но осъзнавах, че се беше случило. От този ден станахме още по-неразделни и вече не ме навестяваха онези мрачни мисли, че нещо ще се промени. Само че той се промени. Стана ревнив, преследваше ме непрекъснато, чакаше ме пред училище и дори не ми позволяваше да ходя на дискотеки и купони без него. Мисълта, че вече не съм девствена и може да се отдам на друго момче, не му даваше мира.

Беше минал месец от онази новогодишна нощ и всяка сутрин се събуждах с усмивка, готова да прегърна новия ден, изпълнен с щастливи моменти. Но тази сутрин не беше така – чувствах се някак странно, сякаш валяк беше минал през тялото ми. Не можех да стана от леглото, цяла нощ повръщах. Не можах да отида и на училище. Вкъщи дойде приятелката ми Диди и двете започнахме да се притесняваме, че причината за неразположението ми може да не е вирус, а нещо, от което и двете се страхувахме. Тази мисъл вече ми беше минала през главата, но съзнанието ми не искаше да я приеме.

Дните си вървяха, повръщането продължаваше, цикълът ми закъсняваше. И по всичко си личеше, че съм бременна. Не можех да повярвам как толкова бързо се беше случило. Защо той като по-голям не взе мерки! Дни наред събирах смелост да отида на лекар, страхувах се много. С Марио изобщо не бях споделила съмненията си. Нямах никаква представа как ще реагира той, но в едно бях напълно сигурна – родителите ми щяха да полудеят. Колкото и да отлагах, накрая все пак посетих гинеколога. След няколко часа вървях по улиците, взирайки се в нищото. Сядах и ставах където намеря. Всички щастливи мигове до този момент с Марио минаваха пред очите ми като на кинолента. Опитвах се да намеря думи, с които да му кажа каква беля бяхме направили. Бях едва на 17 години и само преди месец се бях отдала на удоволствието, което така и не опознах докрай, а вече се мразех за това. Не предполагах, че мога да изпадна в такава ситуация.

Дните минаваха, а аз все още се страхувах да кажа на Марио и на родителите си. Диди ме убеждаваше, че всеки изминал ден е мъчение единствено за мен. Осъзнавах, че няма как да прикривам случилото се, но исках да открадна време да обмисля добре всичко. Превъртах всякакви възможни варианти – дали трябва да загърбим младежките си мечти, най-вече аз образованието си, и да дадем шанс на това невинно същество да се появи на бял свят? Колкото и силна да беше любовта ни, щеше ли да издържи на времето и да продължи? Марио забеляза промяната в настроенията ми и на няколко пъти се опита да ме убеди да му кажа какво ме измъчва.

Двамата седяхме в стаята му и току-що му бях съобщила новината Никой от двамата не смееше да наруши тишината, която беше настъпила. Като двама незрели и неопитни младежи се опитвахме да премислим и да вземем някакво решение. Аз имах предимство, тъй като доста дни вече го бях мислила и желанието ми да загърбя мечтите си и да стане това, което съдбата ми е поднесла, ме беше завладяла изцяло. Но виждах и усещах неговия страх и несигурност. Убеждаваше ме, че това, което съм избрала, е абсурдно и той в никакъв случай няма намерение да ме подкрепи. Страхът му ме амбицира още повече. Иска да го видя как ще реагира оттук нататък и да проверя любовта му към мен. Затова, без повече да мисля, обявих, че независимо от възрастта си аз съм готова да загърбя бъдещето, за което винаги съм мечтала и да оставя да расте това, което беше в мен. Бях длъжна да изпитам Марио.

Накрая дойде и моментът, в който и двамата трябваше да се изправим очи в очи с родителите ми и да им съобщим какви сме ги надробили. Марио беше видимо спокоен и аз знаех причината – той се надяваше, че те ще застанат на негова страна и няма да позволят да задържа бебето. Не знам защо и как, но това мъничко нещо под сърцето ми ме беше променило за дни. Мислех по различен начин, придобих самоувереност, станах по-смела.

Реакцията на нашите беше повече от ужасна – майка ми изпадна в нервна криза, а баща ми, миличкият, не можеше да каже и дума. Брат ми беше готов да удуши любимия ми на момента, а аз не смеех да помръдна. Марио си беше казал своята дума и тя беше, че няма никакво намерение да ме подкрепи и да поеме отговорност за случилото се. Може би, ако той беше застанал на моя страна, ако и двамата мислехме еднакво, родителите ми щяха да се примирят, но той отказа категорично и отдъхна с облекчение.

Аборт, аборт, аборт... Тази дума кънтеше в ушите ми през цялата нощ. Марио си беше тръгнал доволен, а аз останах сама в стаята си, обляна в сълзи. Болката, която усетих в онзи момент, беше неописуема. Чувствах се предадена, използвана и захвърлена. Усещах, че съм безсилна и това още повече ме убиваше. Никой не ме подкрепи, те вместо мен прецениха кое е най-добро за бъдещето ми.

Махнах бебето.

Беше минал месец, откакто направих аборт. През цялото време не излязох от стаята си освен до банята. Чувствах се ужасно, срамувах се от себе си, не исках да виждам никого, дори Марио. Допусках до себе си единствено Диди. Родителите ми не успяха да ме убедят да се върна в училище. Мислех си какво ли ще е първото нещо, което ще кажа на страхливеца, като го срещна. Какъв предател се оказа само! Как лесно се отрече от любовта ни. И пак се връщах назад във времето. Никой не ми даде право да се изкажа, никой не ме разбра. Просто ме приспаха в АГ отделението и след няколко часа всичко си беше по старому. Но само за тях. Никой не ме попита как се чувствам, боли ли. Тежко ли е да приемеш факта, че си убил един живот, и то против волята си. Колкото и да бях млада и неопитна, бях усетила, че съм готова да дам живот на това невинно същество. То не беше планирано, но беше избрало именно мен за своя майка, а аз го убих. Тази мисъл не ми даваше покой. Трудно можех да забравя болката, но много по-трудно ми беше да си спомня щастливите мигове с Марио. Въпреки че не бях толкова пораснала, за да опозная любовта, мога смело да твърдя, че любовта е нещо, от което не бива да те е срам и да те е страх. Любовта е да имаш човек до себе си, който няма да те предаде, а ще ти вярва и винаги ще е готов да те защити.

Съучениците ми знаеха всичко за мен, дори бяха забравили за случилото се, но аз се срамувах от тях. И макар те да ме подкрепяха и да ми повтаряха, че се поставят на мое място, че ме разбират, че нямам никаква вина, аз имах вина, и то голяма. Бях се доверила и отдала на мъж страхливец. Няколко пъти се опитах да сложа раницата на гърба си и да тръгна към училището, в крайна сметка не го направих. Усещах, че място аз там вече нямам. И гимназията ще остане само спомен.

Майка ми винаги е била властна жена, но баща ми беше добър човек. Разбирахме се с него добре. Помолих го да ми намери работа. Непълнолетна, на 17 г., трябваше да започна самостоятелен живот.

Продължението четете в следващия брой на вестник "Лична драма" - 10 март, вторник

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Ще трябва да направите още няколко крачки напред и желаната цел ще бъде постигната. Този период е белязан за вас от изпълнението на желанията ви, но само при условие, че ще проявите достатъчно постоянство и решителност. Новите върхове са готови да ги покорите - така че всичко зависи само от в...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи