До дървото с череши открих любовта

Откакто се помня живея в малко село. Вдовец съм от дълги години, но след смъртта на съпругата си, не се опитах да потърся щастие с друга жена. Децата ми заминаха в други градове, за да учат, а аз останах сам. Пенсионирах се млад и единственото ми развлечение, бяха разходките в гората. Преди известно време реших да набера малко череши, но когато отидох, до дървото видях една самотна жена. Двамата се заговорихме и тя ми разказа, че се казва Катя, пенсионерка и от дълги години е вдовица. Имала възможност да се омъжи повторно, но скръбта по починалия й съпруг не й позволила да отвори сърцето си за нова любов.

Оказа се, че Катя ми е съседка - живееше на съседната улица. От този ден често я навестявах. Помагах й с животните, цепих дърва или носих въглища. Без мъж до себе си е трудно да се справиш на село. В замяна съседката ме канеше на вечеря или ме черпеше с чаша ароматно кафе. Чувствах се добре в компанията й, а и тя в моята. Скромен човек съм, затова без да увъртам, един ден директно й заявих: " Катя, много те харесвам. Вече не съм младеж, трудно ми е да се грижа за себе си сам. Кажи ми направо - искаш ли да се омъжиш за мен?".

След кратък размисъл, Катя кимна тихо с глава в знак на съгласие. Предложих й да направим скромно тържество, но тя отказа под предлог, че сме твърде стари за тези неща и хората ще помислят, че сме полудели. Най-щастливи от новината бяха децата ни. Синът на Катя се успокои, че майка му няма да живее вече сама, а моите облекчени, че ще имам верен другар на стари години. Днес с моята любима живеем заедно. Всеки уикенд семейството ни гостува и в дома ни ехти весела глъч.

Източник и снимка: интернет