До последно вярвах, че той е моят мъж

На младини работех в голямо предприятие. С времето се сприятелих с колегите и често със семействата им прекарвахме заедно празниците. Така се запознах с Владимир. Той беше много красив мъж и обожаваше да разказва весели истории. Един ден, когато останахме насаме, ми призна, че е влюбен в мен. Но аз имах съпруг, а той - красива и умна жена, затова отказах да му стана любовница. Изминаха години. След смъртта на съпруга ми непрекъснато мислех за Владимир. От близки приятели научих, че не е спирал да поддържа връзки с други жени, дори има и извънбрачни деца. Веднъж случайно срещнах и самия него. Заговорихме се и той ми сподели, че жена му починала, дъщеря му живеела в чужбина, а любовта му към мен била все така силна. С разтуптяно от радост сърце, се съгласих да заживеем заедно.

На раздяла се уговорихме да се срещнем на следващия ден и да обсъдим подробностите покрай бъдещото ни съжителство. Но Владимир не дойде на срещата. По-късно научих, че има млада любовница, която представил на дъщеря си като бъдещата си съпруга. Толкова ме заболя от измамата му, че дълбоко в себе си го намразих. Почти се бях отказала от него, когато Владимир отново ме потърси. Твърдеше, че ме обича, умоляваше ме да му простя, обещавайки да се раздели с любовницата си. Повярвах му, но за пореден път той не изпълни думата си. Въпреки това продължихме да се виждаме. Понякога се разхождахме, а друг път сядахме до някое дърво и заедно четяхме стиховете, които Владимир беше посветил на Лидия - младата си любовница. Веднъж го попитах защо след като толкова я обича, не се ожени за нея.

Той се засмя и отговори, че бракът не доказва любовта. Изминаха още много години. С времето разбрах, че изневерява на Лидия така, както беше мамил покойната си съпруга. В живота му имаше много жени... млади, на които разправяше, че Лидия му е домашна помощница. Когато един ден го видях с очите си да се целува с друга, за първи път благодарих на Бог, че ме предпази от този Казанова. Щом Лидия научила, че любимият й изневерява, огорчена му потърсила сметка. А той вместо да се засрами, нагло я погледнал и грубо отговорил: " Събирай си багажа и изчезвай... Вече нямам нужда от теб." Така Владимир прокуди жената, с която беше живял тридесет години. Сега осемдесетгодишният мачо има нова муза, която представя пред близките си като бъдещата си съпруга. Искам да му кажа следното: " Стари приятелю, нашият живот е към своя край и няма връщане назад. Докато има време, поискай прошка от хората, които нарани."