Докато се борех с рака, банката ми отне жилището

Родена съм в малко градче в Северозападна България. Там израснах и живях до 32-та си годишнина. В един момент осъзнах, че искам да се измъкна от това затънтено място и да се преместя в големия град. Речено-сторено. Съпругът ми, за съжаление, отказа да дойде с мен и сина ни. Разделихме се скарани. Няколко месеца по-късно той загина в автомобилна катастрофа. Може би, ако бяхме запазили добри отношения, нямаше да ме боли толкова. Но какво да се прави - животът не свършва дотук. Известно време след като се преместихме в София, изтеглих ипотечен кредит, за да си купим наше жилище. Когато за първи път прекрачих прага на новия ни дом, едва ли имаше по-щастлив човек от мен. Бях преодоляла толкова много препятствия, за да сбъдна мечтата си. Не се притеснявах, че няма да мога да плащам вноските си: заемах висока служебна позиция и получавах добра заплата. Всичко беше наред и с момчето ми се справяхме отлично.

Но през 2013 г. бях диагностицирана с ужасно заболяване - рак. Не мога да ви опиша мъките, които изпитвах преди лечението да започне. Лежах и си мислех, че ще бъде по-добре, ако умра. Имах нужда от някаква луда мотивация, за да се насиля да се изправя на крака, да дишам, да правя нещо, да се боря със смъртта. Спомням си, че вечерта преди операцията, една съседка ми се обади и радостно ми съобщи, че розовият храст, за който се грижих, е разцъфнал. Помолих я да ме закара с колата си, за да го зърна с очите си, а на сутринта прочувствено разказах на лекарите колко са красиви розите. Бях обвинена, че съм прекалила с успокояващите. Претърпях две операции и три химиотерапии. Това, навярно, е най-тежкото изпитание в живота ми. Не можех да работя и се наложи да продадам колата и някои мои скъпи вещи.

Заредиха се трудни дни. Синът ми отслабна, защото нямаше с какво да го храня. Докато бях в болницата, криех вечерята си и после тайно му я давах. След известно време научих, че банката ми е продала апартамента. Оставиха ме да живея там, но ми определиха висок наем. Всеки път, когато родителите ми гостуват, ужасно се страхувам, че ще разберат, че в живота ми не всичко е толкова гладко, както те си мислят. Мама и татко са възрастни хора, затова скрих от тях, че имам рак и, че банката ми е отнела апартамента. Към днешна дата се стремя да си плащам наема навреме: остана ли бездомна, нямам никакъв шанс да оцелея. Още от дете вярвам в чудесата. Имам огромна икона на св. Николай Чудотворец и всеки ден Му се моля. Молих се и преди всяка операция и химиотерапия. Знам, че когато вярваме, Бог чува молбите ни.