Брой 31 04.VIII-10.VIII. 2020

Животът какъвто е: Патронче водка

Дозата, която ме довърши

Ако някой се е сблъскал с порочната природа на алкохола, това съм аз. За пет години успях да съсипя живота си до такава степен, че обръщайки се назад, виждам само отломки.

Всичко започна, когато разбрах, че съпругата ми има връзка с друг мъж. Така бракът ни приключи. Към болезнената раздяла се добави и разочарованието работата ми. Огорчен и преуморен, все по-често започнах да посягам към чашката. Първоначално пиех, за да сваля напрежението, после увеличавах чашите, докато с времето пиенето се превърна в навик. Така започна моето саморазрушение. Сутрин се събуждах с тежък махмурлук и отвратително настроение. Главата ме цепеше, гадеше ми се, но след две силни кафета що-годе идвах на себе си. Търсейки спасение, прекарвах вечерите си в кръчмите, като пръсках пари по случайни жени, които щедро черпех. Дълбоко в себе си аз, мъжът, който някога имаше красива съпруга, отлична кариера и много приятели, се надявах да намеря съчувствие в тях, да изплача болката си. Исках да ги впечатля, като им разказвах за времената, когато бях някой. Те си даваха вид, че ме слушат, но всъщност се опитваха да изцедят и последния ми лев. Случваше се от баровете направо да отивам в офиса недоспал, с неугледен вид и торбички под очите. Чувах, че колегите ме обсъждат, виждах пренебрежението на едни и съжалението на други, само че тяхното мнение не ме интересуваше.

В крайна сметка ме уволниха. Позорният край на кариерата ми ме тласна с още една крачка към пропастта. Останал без пукната стотинка, започнах да искам заеми от малкото приятели, които все още имах. Взимах, но не връщах. Не ми пукаше за отговорност или за това, че ги подвеждам. Алкохолът ме караше да бягам от реалността. Не си давах сметка, че се превръщам в пародия на човека, който някога бях. Падението ми стигна дотам, че откраднах от дома на близък приятел няколко скъпи пръстена на жена му. Казах си - какво толкова? Когато спечеля пари, ще му се издължа. А и той е заможен, едва ли би обърнал внимание, че пръстените липсват. Оставих ги в заложната къща. Същата вечер отново бях сред уличниците в кръчмата, разказвайки им истории от някогашния си успешен живот. Приятелят ми обаче разбра за кражбата и директно ме попита имам ли участие. Първоначално отрекох, после типично за алкохолиците загубих всякакво чувство за приличие и му изкрещях, че ако ме чувства все още близък, ще си затвори очите. И той наистина ги затвори, не подаде жалба в полицията, но затвори и вратите на дома си.

Така, люшкайки се от крайност в крайност, изминаха пет години. За това време отблъснах от себе си хора, с които имах прекрасни отношения и натрупах заеми. Понякога ме наемаха да работя на парче, ала след месец-два отново се озовавах на улицата. Никой не искаше алкохолик. Не знам докъде щях да стигна, ако не се случи онова, което преобърна живота ми.

Точно допивах поредната чаша, когато телефонът иззвъня. Едва го открих и дрезгаво попитах кой е. От другата страна немощният глас на майка ми изплака, че не й добре. Колкото и да бях пиян, веднага си наметнах якето и тръгнах. Майка ми живееше близо до дома ми, но пътьом за кураж си купих патронче водка. Рекох си, че малко алкохол ще ми се отрази добре, а и мама със сигурност няма да е чак толкова зле. Това се оказа онази доза, която буквално ме довърши, защото докато аз се наливах "за смелост", майка ми беше починала. След като лекарите констатираха смъртта й, изведнъж осъзнах, че ако бях отишъл навреме или поне се бях обадил веднага на спешна помощ, може би щяха да я спасят.

На погребението й се заклех, че никога повече няма да сложа и капка в устата си. Защото алкохолът ми попречи да реагирам адекватно. Майка ми стана жертва на моята зависимост.

Отне ми много време, за да преборя този порок. Лежах в клиника, посещавах сбирки на анонимни алкохолици. С всеки изминал ден си давах сметка какво ми е отнело проклетото пиене. Загубих семейството си, разбих кариерата си, разпродадох имуществото си, обрах приятеля си, погубих майка си.

Искам да върна миналото, но не мога.

Вече съм чист от две години и живея далеч от градската суетня. С наследството от покойните си родители купих вила. Намерих си работа и от сутрин до вечер съм зает. Отглеждам животни. Навярно някога отново ще се завърна в града и ще се опитам да започна отначало, но все още не смея.

Стоян

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи