Има жени, които като че ли са преследвани от зъл дух. И той непрекъснато им съсипва връзките и надеждите за трайна любов и брак. Истината е, че някаква черта в характера или поведението на тези дами дава като резултат едни и същи реакции у партньорите им – охладняване, разочарование, досада, бягство, изневяра... Да, трудно е човек да промени изцяло интимните си стереотипи, но не е невъзможно. На първо време е важно да ги осъзнае.
“Аз съм Снежанка и чакам принца”. Някои жени никога не изгубват връзка с детството, когато са си представяли, че са принцеси като в приказките. И предопределеният от съдбата принц ще се залута с коня си в житейската гора, ще спре пред пещерата, където тя спи, ще влезе и ще я целуне с думите: “Ти си единствената и дълго мечтаната, ела с мен!” В реалността обаче мъжете рядко се навиват да бъдат постоянно принцове, а някои нито искат, нито го умеят. Тези жени обикновено се затварят в себе си, стават свадливи или постоянно тъжни, имат чувството, че са прецакани от живота. Те гледат често романтични филми, четат сантиментални любовни романи и не искат да правят секс. Ами да, в приказките не става дума за такива работи...
“Мога и без тебе, ама хайде... от мен да мине!” Някои силни и властни жени, с висок коефициент на интелигентност и добро обществено и професионално положение, гледат на мъжете като на обслужващ персонал. Дори и в леглото те
...
[!]

Докторе, сигурно ще ме помислите за луд, но напоследък се чувствам като разгонен. Иска ми се да имам всяка красива жена, която видя. Може би е от пролетта? Нали казват, че с пролетта идвала и любовта? Шегувам се, разбира се, но какво ми става? Не държа да съм Дон Жуан и развратник, а натам отиват нещата. Добре, че не съм женен, защото сигурно щях да си имам сериозни проблеми с половинката.
Красимир, 24 г.

Здравейте, Красимир! Напротив. Хич не е добре това, че не сте женен. Ако сте от София, спокойно минете по улица "Раковски". Тя е българската „Бродуей” - улицата на софийските театри. Ако пък не сте от София, си направете труда пак да минете по тази улица. И когато минавате, непременно ще забележите огромен билборд, който рекламира една театрална постановка. И на него е заглавието й с големи букви: "ВАЖНОТО Е ДА СИ ЖЕЛАНА"! Сюжетът - четирите героини в нея споделят за своите любови. Не помня точно откога, но тази постановка вече дълги години не слиза от сцената. Въпреки че през годините актрисите, изпълняващи главните роли, се сменят по една или друга причина. Даже и най-нежната българска актриса Невена Коканова - светла й памет - бе една от тях. Е, няма как вече да не знаем защо жените обичат - защото са желани. Това ги прави по-щастливи, по-женствени, по-красиви. Пък ако щете, и по-страстни в любовта. Ето защо, ако имахте брачна половинка, тя щеше да е една от най-щастливите жени в света. Това е.
А иначе съвсем не ви смятам за луд. Просто младостта ви кара да усещате мъжа вътре в себе си. По-точно мъжката си природа. И желаете. Желаете силно всяка жена, която е хубава според вашия вкус и предпочитания. Това е естествено, защото чрез любенето ние продължаваме живота си. Я си представете обратното - едно безчувствено човешко общество? Направо умът ми не го побира. Мъже и жени - роботи и съвсем безполови същества, които не обичат, а само се разминават в пространството. Повтарям - това умът ми не го побира. Защото децата се зачеват, раждат и отглеждат с много, много обич. Без човешкото желание за любов нямаше да има и книги за любовта, и картини, и склуптури, и музика, и поезия. Нали? Иначе казано, ако не бяха половият нагон, инстинктът, влечението и обичта, нямаше да има живот! Разбира се, че в едно нормално човешко общество винаги Разумът и Разсъдъкът свирят първа цигулка над емоциите и желанията. Половата ни свобода свършва там, откъдето започва половата свобода на другия (във вашия случай - на другата). Тоест спазва се онзи древен общочовешки демократичен принцип на една равнопоставеност между ЖЕЛАНИЕТО И СЪГЛАСИЕТО. Ако е нарушено това равновесие, говорим вече за патология. Иначе казано, е престъпление!
А това, че харесвате всяка симпатична според вас дама, съвсем не е патология - стига да спазвате формулирания вече по-горе принцип. Че кой не харесва хубавото, красивото? Особено нашите най-хубави и най-красиви жени в света - българките.
Лично аз мога да бъда влюбен до полуда в жената, която обичам, ала съвсем не си затварям очите за неземната красота на някоя напълно непозната или малко позната за мен хубава дама. Това обаче, което мога да си позволя, е само вътрешно да й се зарадвам. А и Господ наистина не се е скъпил, като е раздавал красотата на жените по света. Дал я е най-вече на нашите българки. Думата "наши" я споменавам в хубавия смисъл. Ще цитирам един свой пациент от съседна нам страна. Та той ми казваше следното: "Докторе, като мина границата, сякаш стъпвам в рая! Толкова красиви са вашите жени, и то всякакви - високи, стройни или ниски, грациозни или добре закръглени хубавелки. Очите им  - зелени, черни или сини, ала винаги искрящи. Гласът им звучи като музика, а усмивките им са най-прекрасните усмивки на света. Забравям годините си и ми се иска да любя, да любя… Чувствам се мъж. А като се върна у нас, и виагра не ми помага!” Разбира се, че ще оставя неговите думи без коментар. Те говорят сами по себе си.
Естествено е, млади господине, пролетта да събужда както в мъжете, така и в жените желание за обич. Това е известно отдавна, защото пролетта е сезонът на ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, на победата на живота над смъртта - и в природата, и при нас, хората. Кръвта ни става по-гореща, защото навсякъде ухае на пролет. Но и лятото, и есента, че даже и зимата може също да са свързани с човешката ни обич и желания. Това обаче зависи само от нас самите.
Та в този аспект ще завърша днешната ни пролетна среща с една творба на Пепа Петрова „Страст":
                              Едно докосване,
                              една целувка,
                              поглед…
                              А взривяват се сетивата!
                              От изворите буйни
                              на сърцето,
                              клокочеща изригва
                              топлината.
                              Шептящите езици
                              на пожара
                              облизват гладната ми пазва,
                              прегризвайки опънатите нерви,
                              освобождават бликащата лава.

                              И се понася устремно дъхът ми
                              със твоя дъх уханен да се слее…

                              Във този миг помежду нас,
                              и Бог да се яви, не ще посмее!

             Какво да направим, освен да замълчим!? Защото "се взривяват
             Сетивата". Та това е любовта през пролетта!
             (Телефон за контакти с д-р Илия Врабчев 986-68-59)

Нели Митрова
neli.mitrova@lichna-drama.com

Станчо С. е на 64 г., пенсионер, зодия Овен. От 4-5 години е много влюбен и му личи отдалече. Винаги е усмихнат и с чувство за хумор, независимо от кризата и финансовите проблеми на сина си. Смята, че човек може да бъде щастлив само ако го пожелае.  
- Да започнем разговора така - твърдиш, че и на 60 човек може да се влюби...
- И на 60, и на 70, и на 80... За любовта възраст няма.
- Правиш ли разлика между любов и влюбване?
- Правя, разбира се. Но не можеш да обичаш истински, ако не си влюбен.
- Да, разбрах, че си много влюбен, а обичаш ли?
- Безумно.
- Кого?
- Ох, истината ли да ти кажа?
- Предпочитам…
- Сватята. Е, много е жена тая пуста Милка! Знае как да се облече, как да те погледне, как да предизвика любов... Разказа ми играта. (Смее се.) Но съм й много благодарен, защото аз години наред бях забравил какво е да обичаш. Добре, че синът ми се ожени, та да си спомня и аз какво е любов.
- Тя няма ли съпруг?
...
[!]

Имам приятелка, отдавна разведена, но все още с големи мераци за секс. И понеже не иска повторен брак, прави връзки само с женени мъже. Тя твърди, че това си има предимства: семейният мъж е внимателен, дискретен, толерантен и не ти ангажира цялото свободно време. Той няма право да е ревнив и претенциозен и обикновено съзнава това. В същото време се предполага, че има повече опит и умее да се отблагодарява подобаващо за ласките. Същата тази дама обаче непрекъснато ми се оплаква, че любовникът й твърде често, по време на секс, се втурва в разкази за семейния си живот, а това я отегчава. Жалва се от законната си половинка, че не му обръща внимание (освен в деня на заплатата!), че не го обича и не се грижи достатъчно за него, че не иска да правят секс или че му отказва свирка. “Обажда ми се в десет вечерта, за да ми разкаже как жена му направила скандал, защото се върнал късно и миришел на дамски парфюм. Сякаш, ако аз му бях съпруга, нямаше да му вдигам скандали по този повод и щях да го оставя да си разиграва кончето както си иска!”
Опитвам се да съчувствам на приятелката си, но истината е, че
...
[!]

Д-р Врабчев, пиша до вас, защото преди месец ми се случи нещо странно.
Съпругата ми каза, че вече не ме желае. Имала достатъчно ангажименти,та да мисли и за секс. А сме млади - тя е на 27 г., аз на 29. Нима това е нормално? Думите й ми прозвучаха като обида и не мога да ги преглътна. Оттогава не съм правил никакви опити да спя с нея. Дори започнах да я подозирам, че си има любовник. Ако това е истина, ще превъртя. Може би защото много я обичам. Какво се прави в такива ситуации?
Станислав

Здравейте! Много внимателно прочетох писмото ви, и то няколко пъти, но реших да отговоря на сутринта. Може би за да спазя поговорката, че утрото е по-мъдро от вечерта.
Както се казва в приказките - всичко между вас е било по мед и масло, но само допреди месец, когато неочаквано сте чул думите: "Не те желая повече!" И защо? Защото тя има достатъчно ангажименти, че да мисли и за секс! А вие още малко, и ще превъртите заради тези думи. А да не говорим, ако тя наистина си има любовник... Но да оставим предположенията настрана, за да не се ангажираме емоционално. По-добре внимателно да анализираме създалата се ситуация помежду ви и да бъдем реалисти.
Ще започна с една банална предистория. Двамата сте се срещнали, по-скоро съдбата ви е срещнала. Заобичали сте се и сте се заклели един в друг, че това ще продължи вечно, почти до края на света. И че винаги ще се жадувате. И никога не ще си кажете: Аз спрях да те желая, аз спрях да те искам, аз спрях да те чувствам така нужен (или нужна) за мен! Да, ама не!
Помните ли какви бяха мечтите ви, когато се влюбихте? Та това не беше толкова отдавна... Да ви ги припомня аз ли? Ще се опитам да импровизирам. И така: Обичам те... Обичай ме... Много се обичаме... Ще бъдем цял живот заедно, дори и в най-тежките ни моменти... Ти ще бъдеш и аз ще бъда, тоест ние ще бъдем най-великите и кадърни един за друг... Дали не пропускаме нещо? Пропускаме - своите общи мечти за нашите деца. Те са най-истинският плод на любовта ни. Другото е само суета! Да, точно така - суета човешка! И нищо повече. Защото годините минават, а служебните успехи изчезват като миражите в пустинята. Колегите в офиса веднага ще ни забравят и това, че някога сме били нещо, а днес сме нищо, никой не го интересува. А тогава НАЙ-МНОГО БОЛИ.
Ха кажете ми сега, кое е най-стойностното? Служебната кариера, успехите там, обществената ни значимост, или ИСТИНСКИТЕ ПЛОДОВЕ НА НАШАТА ЧОВЕШКА ЛЮБОВ? И няма място за чудене - разбира се, че ние, нашите деца и внуци, които идват след нас. Забравяйки за тях, тоест за мечтите си, ние забравяме и да говорим, да общуваме. В резултат на което се отдръпваме един от друг.
Така се е получило и при вас - останала ви е само необходимостта от секса с жена ви. Да, но пък тя вече има други цели в живота си, свързани с кариерата, и вие хич не се вписвате в тях. Цялата й женска енергия има друга посока. Що се отнася до това, дали тя си е намерила любовник, според мен за нея вече няма никакво значение. Защото крайната й цел е съвсем друга - по друг начин да успее в живота си, НЕ ЧРЕЗ СЕМЕЙНАТА ВИ ВРЪЗКА.
Не че не уважавам нейното решение, но то е за сметка на друг човек, тоест на вас. И от тук идва вашето лично нещастие, защото - пак повтарям - забравили сте за мечтите си отпреди брака. Нещо повече - забравили сте да говорите един с друг. А най-лошото според мен е, че изобщо сте забравили за рожбите на своята любов - децата си.
Не знам защо сега си спомням думите на баба си. Тя беше неука, но много мъдра жена. Родила е пет деца, а след тях е отгледала още три сирачета, храненичета. И не е правила никаква разлика между едните и другите. Чудя се откъде тази жена е събрала такъв кураж и сила да стори това. И всичките са станали хора. Та нейните думи бяха: "Сине, на млада булка й дай сурови дърва и дребни деца!" Аз лично не съм много съгласен с нея, особено сега, в периода на пълна еманципация на жените. Ала размишлявайки, стигам до извода, че махалото на човешкия живот при вас е стигнало в другата си крайност. И колкото и този наш 21-ви век да е объркан, за всяка жена най-важното си остава да зачене, износи, роди и отгледа рожба. Всичко друго е след това. Иначе няма да има български народ, българска нация и държава. Поне така си мисля аз.
Та това са в най-общ план моите размишления по вашия проблем. Както сам виждате, не ви давам точен отговор какво се прави в такива ситуации. Те, колкото и да си приличат една с друга, дори да са като две капки вода, са и много различни, както и хората, заангажирани в тях. Всеки си има своята житейска правда. И тази лична правда винаги е неговата истина.
Имам обаче една молба и към двама ви: Ако може всеки един от вас да се опита да разбере другия. Тогава няма да има раздяла - вярвайте ми!
И за да не ви доскучавам повече, ще си позволя един стих на Илиян Бояджиев:
                       Бленувам те
                       Ти пролет ли си?
                       За мене - да!
                       Когато те целувам,
                       става лято.
                       Косите ти са
                       есенни листа,
                       а зимата е
                       МОЙТА САМОТА!
Дано не съм се подвел в мъдростта на утрото, драги ми господине! Имаше и такъв приключенски филм, с един много известен герой - "Винаги ще има утре". Дано! Но това зависи само от нас и само ако разговаряме един с друг, задължително с обич и взаимно разбиране, а не с ненавист и омраза. Дано винаги да има утре!  
(Телефон за контакти с д-р Илия Врабчев 986-68-59)