Здравейте, д-р Врабчев! Пишем до вас с надеждата, че ще ни помогнете.
Ще се наречем Стас и Нели. Влюбени сме и живеем заедно от няколко месеца. Връстници сме, на 28 години, компютърни програмисти. От няколко седмици Нели има бяло течение, с парене, а при секс изпитва адски болки. Затова вече не го правим. Държа на Нели, затова насила я накарах да се консултира с гинеколог. След прегледа и изследванията той каза, че диагнозата й е вагиноза. Кажете ни какво означава това? Нещо страшно ли е? Лекува ли се и как? И тъй като много искаме да си имаме дечица, това ще попречи ли?
Стас и Нели

Здравейте, Стас и Нели! Навремето имах една много любима книжка с  главни герои Стас и Нели. Може би затова изведнъж ми станахте много симпатични и бързам да отговоря на писмото ви.
Та на въпроса ви – вагиноза. Ако не ме лъже паметта, и друг път съм коментирал темата, но пак ще го направя заради читателите, които не знаят. Ще започна отговора си по-отдалеч.
По принцип всяка жена, независимо от възрастта, която вече води полов живот, трябва да има едно, макар и в оскъдни количества, своеобразно течение от влагалището си. То е в резултат на секретите от лигавицата на матката и от секрети на жлези, разположени във влагалищното предверие. Това течение е като защитна бариера, която предпазва женския организъм от болестотворните бактерии, които чрез влагалището могат да проникнат  чрез маточната кухина и в коремната вътрешност и да сторят една много голяма беля - възпаление там. Освен че ги убива тези нежелани прищълци, течението ги изхвърля навън. Ала това течение е оскъдно, не се усеща, не пари и не боли при полово сношение. Дотук всичко е ОК.
За беля обаче може да се появи възпаление на влагалищната и маточната лигавица – къде остро, къде хронично. Тогава вече това течение се превръща в ”бяло”. То пари, при това доста силно и упорито, ден и нощ. И при полово сношение има невероятни болки.Това състояние вече е вагиноза. Само че тук има нещо много важно и искам точно за него да поговорим.
Защо винаги, като се каже вагиноза, се мисли, че тя идва по полов път? Понякога причината може да е в това, че
...
[!]

Мъжете, колкото и да изглеждат самоуверени и “печени” в секса, изпитват не по-малко опасения и притеснения от жените, когато работата стигне до леглото. Обаче не го показват. Горките, те трябва да защитават не само своята мъжка чест, но и славата на пола си, а това е голямо психическо натоварване, на което невинаги издържат. Кой е измислил, например, че мъжете трябва да са винаги по-опитните в двойката? Ами че нали и за тях има “първи” път? И те отначало са плахи и невежи, бъркат и се страхуват да питат. Да не забравяме, че мъжете в много по-малка степен споделят с някого (брат, съученик или приятел) детайлите от любовния си живот, което на практика значи, че не могат да се поучат от чуждия опит. Суетата не им позволява да попитат по-големия си братовчед, примерно, какво да правят, когато момичето е девствено или когато са подмокрили слиповете си, преди още да са ги събули... Като прибавим и това, че мачовците много рядко търсят и четат книги или статии, които биха ги дообразовали... И фактът, че порнографските филми показват най-вече “моженето” на мъжете (женското умение може да се имитира!), това би могло да бъде много стресиращо за силния пол. Неее, не им е лесно! Да сте чували някой да клюкари, че еди-коя си жена
...
[!]

Д-р Врабчев, имам един въпрос към вас. Досега не съм срещала подобна тема. Случи се така, че ме поканиха да снимам порно клип, срещу заплащане. Аз се навих. Приятелят ми не искаше да ме пуска, но накрая и той каза "да", защото ни трябваха пари. После обаче на мен взе, че ми хареса. Дори до оргазъм съм стигала по време на снимки. Какво да правя оттук нататък? Хем не искам да късам с гаджето си, хем не искам да се отказвам от работата си. Знам, че не давате конкретни съвети, но все пак - имам нужда от такива. Разберете ме! Не бих искала да се лишавам от тези върховни моменти.
Мира  

Здравейте! За да бъда полезен, си направих труда да прочета писмото ви 3-4 пъти, и то много бавно – буква по буква. От една страна, защото /смея да твърдя/ съм професионалист, а от друга, исках да разбера какво точно сте преживяла и почувствала, когато сте писала писмото до мен.
Лично аз смятам, че лоша и срамна работа няма, стига чрез нея човек честно да печели хляба си. Включително и тази, с която вие сега сте се заела. Не ви осъждам, никак даже, защото нашият Бог, Исус Христос, ни учи да обичаме. Спомнете си какво казва Той на учениците си, когато срещнали падналата жена, грешницата: ”Нека този от вас, който я смята за грешница, а себе си за безгрешен, пръв да хвърли камък по нея!” Никой не сторил това, а самият Той коленичил пред грешницата и измил краката й.
Сама виждате, че от тази гледна точка нещата опират до дълбока вяра в доброто и обичта. Момент обаче – какво изрекох току-що? Вяра и обич! Не ми стана ясно от писмото ви вие в какво вярвате – в обичта ли?

И кого обичате? Своя приятел? Себе си?

Или, както разбирам, настоящата си работа? Най-много ме смути изречението: ”Не бих искала да се лишавам от тези ВЪРХОВНИ МОМЕНТИ!”
Какво се крие зад тези “върховни моменти”? Питам ви, защото ако ми беше ясно, бих бил по-конкретен в отговора си до вас.
Ще предположа, че дилемата е между приятеля ви и настоящата ви  професия. И вие не искате да се лишите от онези „работни” оргазмени изживявания по време на снимките. Добре, случва се. Но баба ми казваше: „Синко, важното е да не ти стане навик”! И беше много, ама много права.
Та по този въпрос съм говорил с доста мои приятели и приятелки – телевизионни водещи, актриси, актьори, танцьори, балетисти..., защото професията им го изисква. И те винаги ми казваха едно и също: необходимо е да влезеш в образа си докрай, за да бъдеш адски убедителен пред зрителите. И в телевизията, и в киното, и в театъра -  навсякъде. Че даже и в цирка. Но според тях това си оставам там - в студиото, на сцената, на арената.
След това те са си отново онези мъже и жени, които са влюбени в своите половинки, и въобще не помислят да внасят привкуса на професионалното в любенето с тях. Играли са професионално и край. За тях на света има само един любим човек и никой друг. Ала също те са ми казвали и следното: По някаква причина

ако преминат границата на професионалното

т. е. ако пламнат нови чувства, тогава се разбиват поне  две сърца – и на досегашния партньор, и на новия от професионалната „забежка”. Примери – колкото щете.
Сега обаче ще отида още по-нататък. Разговарял съм, разбира се от съвсем професионален интерес, и с дами, упражняващи професията „компаньонка”. Тяхната версия за професионализма е следната: те също се стараят да доставят удоволствие на клиента си, играейки театър пред него. “Съпреживяват” удоволствието му, но то е само театър, само спектакъл, и вътрешно не влагат никакви чувства. Една от тях дори ми каза: “Докторе, да изживявам истински оргазъм с клиент е абсурд! Не че не ми се е случвало, но вече не си го позволявам. Има за кого и с кого да го преживея - със сериозния ми приятел. С него се любим, защото се обичаме. Тогава не се продавам за пари.”
АЗ я разбрах! Но разбрахте ли я вие? Защото, питам се, не са ли сходни професиите ви? Не ми се сърдете, хич нямам намерение да ви обиждам. И тя, и вие, отдавате себе си за пари. Ала тя според мен е истинската професионалистка. Ако и вие искате да продължите с работата си - добре, но се постарайте и вие да бъдете истинска професионалистка.
Както сама пишете в писмото си, аз наистина не давам съвети, а само идеи. Изборът е ваш. И след него, ако трябва да се сърдите на някого, може да се сърдите единствено на себе си.
А сега малко поезия за разведряване. Предлагам ви един много интересен стих на поетесата Нели Вангелова от Бургас:
        Аз ли бях?
        Аз ли бях тази, която се вреше
        постоянно в устата на хората,
        най-неразумната и най-грешната,
        дето често сама си говореше,
        дето се спъваше в мъжките страсти?
        В погледи жадно желаещи,
        дето на дявола продаде душата си
        за лъжичка изсмислено щастие?
        Аз ли забравих благоприличие
        и с тишината се борех?
        Бях ли наистина вчера обичана,
        или просто със себе си спорех?
        Свикнах да бъда в устата на хората.
        Свикнах отдавна да бъда различна.
        Само не свикнах с теб да говоря,
        а да съм от теб необичана.

Ще сторя грях, но Господ ще ми го прости, защото веднага след това ще му се помоля. Та ето го моя грях: Бих искал, много бих искал този стих да завърши така - ”И да съм от теб обичана, и то такава, каквато съм!”
Прости ми, Господи, но нали винаги казваш, че във взаимната обич е нашето спасение!
И още – винаги идва часът за равносметка. Тогава тежко на онзи, КОЙТО Е САМ И… САМОТЕН!  
/Телефон за контакти с д-р Илия Врабчев 986-68-59/

След като вече почти във всеки дом има компютър и интернет, това неминуемо води до виртуални запознанства. Съществуват сайтове за бърза сексуална свалка, за приятелство, за любов, за брак, за хоби-общуване, за убиване на свободното време... Зад шеговития текст на обявата обикновено се крие липса на близост, на интимност, на емоционална хармония. Ако човек има време, търпение и енергия, би могъл да си намери гадже във всяко кътче на страната, при това едното няма да знае за другото. Каква е схемата?
Първо си разменяте две-три “опипващи” писма, в които всеки казва нещо за себе си, примерно: “На 33 години съм, готин, свободен, чист и  дискретен. Предпочитам зрели жени, обожавам 69 и задна прашка”. Следва размяна на скайп адреси, чат (със или без камери. Стига се до въпроса: “Мога ли да те чуя? Дай ми номера да джиесема си...”. Накрая, ако всичко е наред и все още сте си интересни, се срещате някъде на живо.
Какви са ПЛЮСОВЕТЕ на този вид търсене и намиране на интимен партньор? Автоматично се изключват слабо грамотните, невежите, лумпените, защото това общуване предполага преди всичко наличие на техника и компютърна грамотност.
Обявите в сайтовете, колкото и да са кратки, все пак дават някакъв ориентир що за човек имаш насреща си, с какво образование, с какъв манталитет, с каква нагласа. Дори правописните грешки и словоредът могат да ни подскажат доста.
Дългото словесно общуване в чата предоставя възможност да се обсъди всичко: от кулинарните вкусове през житейските перипетии, политиката, бизнеса, изкуството и възпитанието на децата, до любимите еротични пози и лубриканти.
Ако имаш артистична дарба, можеш да се престориш на каквото си поискаш, да бъдеш забавен, романтичен, тайнствен, агресивен. Да бъдеш самият себе си! Не се притесняваш от нищо – нали си анонимен. Можеш да се покажеш и от най-добрата си страна. Не ти пречи музиката, както е в дискотеката, или пък хората в кръчмата, по които се заглежда кандидат-гаджето ти.
Възможно е да завържеш едновременно десетина обещаващи връзки и да филтрираш постепенно неподходящите.
Фактът, че и двамата сте в този сайт или в този форум ликвидира част от условностите на всяко запознанство, дава възможност да се прескочи етапа на преследване и ухажване. Всеки може още в първото си писмо да каже какво иска и на какво се надява.
Не са малко обаче и МИНУСИТЕ.
Всякакви лъжци, интересчии и мошеници шетат на тези места. Има хора, които просто се мотат в интернет, докато чакат края на работния ден. И това, което кара сърцето ти да пее, за него е несериозна задявка или майтап, преди да се прибере вкъщи при семейството си.
Не е изключена вероятността да попаднеш на замаскирана фирма за платени сексуални услуги.  
Голяма част от профилите са фалшиви – от имената, през снимките, до физическите данни. Тъй че е възможно, след като си пишеш два месеца с млад, строен брюнет, накрая да се срещнеш с беловлас шишкав дядка.
Може да попаднеш на хора, които са болни от СПИН или имат психически отклонения, които се сексалкохолици или искат чрез теб да се доберат до семейството ти, до банковата ти сметка, до семейните ти тайни.
Можеш силно да се увлечеш, преди да си видял очите на “ухажора”, и  първата жива среща да ти разбие сърцето, защото реалността понякога е жестока: гласът му е писклив, от носа му растат косми, на панталона му има леке, говори на диалект, ръцете му са потни...
Запознанствата в нета крият подводни камъни, затова – внимавай! За всеки случай, ако надушиш опасност, се научи да се измъкваш ловко. И за нищо на света не казвай всичко, за което те питат от екранчето на монитора.
Петя Иванова

Пише ви мъж на средна възраст, но понеже искам да споделя твърде интимни тайни, ви моля за анонимност. Много си падам по секса за една нощ. Тръпката, че всяка следваща жена ще е по-различна от предишните, с които съм бил, е непреодолима. Възбуждам се само от мисълта, че няма да я познавам. Ако има други като мен, независимо мъже или жени, може да ми пишат чрез вестника. Ще отговоря на всички. Ще се радвам и ако д-р Врабчев се заинтересува от писмото и ми отговори: Затова ли сериозните жени бягат от мен, докторе? А всъщност аз си се харесвам такъв, но ми се иска да имам до себе си и постоянна партньорка.
Дон Жуан

Ами ето повод да се зарадвате, драги ми господине, и то много да се зарадвате, защото обърнах внимание на писмото ви. И тъй като там има въпрос лично към мен, аз се чувствам задължен да ви отговоря.
Вижте, ние, хората, правим секс за удоволствие и секс за продължаване на живота. Това са двете гледни точки. Както се казва, двете крайни състояния на махалото.
Още от време оно тръгва историята на половите взаимоотношения между мъжа и жената. И то доста дълга история, която се повтаря и до ден днешен. Много жени тогава са общували съвсем непринудено, свободно и без задръжки с различни мъже, при това едновременно. Както и обратното - мъже с жени. Това се нарича полигамия и е в основата на пирамидата при сексуалните взаимоотношения. По-нагоре в тази пирамида следват още два модела. Първият е на матриархата: една жена едновременно с много мъже, а вторият - на патриархата, т. е. един мъж с много жени. През последните векове на човешката история обаче се стига до най-рационалното – моногамността, или иначе казано – еротично полово общуване. Вероятно заради любовта между мъжа и жената и заради взаимната еротична нагласа, както и заради еднаквите вкусове и предпочитания в секса. И това е върхът на пирамидата, поне засега. Разбира се, че откакто тази своеобразна моногамия се е наложила в обществото ни и се е затвърдила чрез морал, етика, религиозни обичаи и закони, тя си има и своите изключения, които връщат към полигамния секс под различните му форми. Ама тези изключения са за това, да потвърдят правилото. Според мен те са

като свирката на парния локомотив

от време на време да изпускат напрежението.
Дотук нищо ново под слънцето. Както се казва, всичко е добре, когато свършва добре. А това, какъв човек си в живота и в секса, си е лично решение. Стига да не се вреди на другите. Всеки сам прави своя избор. Практиката ми в сексологичния кабинет, а не книжките, обаче ми показа, че съществуват мъже, които имат само една полова партньорка и са много  щастливи с нея. Както има и мъже с безброй много партньорки, които пък не са удовлетворени от това.
И сега - много внимателно! Реката се разделя на три потока. Единият – чувствеността. Разбира се, че има такава категория мъже, пък и жени, които търсят удоволствието в многообразието, и го намират само чрез различни партньорки или партньори. Вторият поток - комплексът за сексуална малоценност. Тогава мъжете тип Дон Жуан, които страдат от този комплекс и се чувстват… импотентни, непрекъснато искат да доказват на себе си, че могат, като свалят безброй жени. Те се извиняват и пред себе си, и пред другите, че – видите ли - са много чувствени и само една партньорка не може да ги задоволи. При жените това е комплексът Месалина!
А ето и третият поток, според мен най-важният. Тук човекът вече търси не само мимолетно забавление и удоволствие. Той търси другарчето, партньора не само в леглото, а и в живота, за да не е сам и самотен. Та  стигнахме ли дотам, дето "стиска обувката"? Има една песен, в която се пее: "Минават годините, стареем..." И какво се получава? Партньорки много, а жена до вас - йок!
Иначе казано, съдбата
...
[!]