Звучи като претенциозна сентенция, но всъщност си е съвсем вярно. Спомнете си кога най-бързо и лесно пламвахте и бяхте готови за секс? И кога сексът ви е доставял невъобразима наслада? В кой период от живота си сте се усещали нонстоп навити за креватни подвизи и удоволствия? Да, всички го знаем и трябва да си го признаем - когато сме били ВЛЮБЕНИ! Тогава на човек не му трябват никакви чужди акъли кое как се прави, няма нужда от стратегии и хитрости.
Нищо друго не може да замести това ликуване на плътта и душата - нито шоколадът, нито супата от целина, нито дори прочутата "испанска муха". Между впрочем, отново ще се върна на афродизиаците, както бях обещала, но сега искам да се спра на една интересна тема, която си заслужава внимание - как да върнем отново онази страстна омая, характерна за живота на 18-годишните, и която у възрастните все по-рядко идва - почти като спомен за минали прераждания.
Променяй се! Рутината е смърт за връзката. Най-лесното и просто нещо е да потърсиш и намериш нов любовен обект. Ама и това е опасна работа, защото води до изхабяване на усещанията. А и в зряла възраст става почти невъзможно. Тогава човек се привързва към любовните си обекти като стар ерген към домашните си пантофи. Значи трябва да
...
[!]

Пиша до д-р Врабчев, защото съм като в омагьосан кръг. Приятелката ми е ужасно ревнива. Непрекъснато ме следи, съмнява се в мен,  побърква ме от подозрения. И като си легнем, аз невинаги успявам да се възбудя. Тя пък твърди, че не я обичам, затова не ми става. Истината е, че аз я обичам, дори искам да се оженим, но заради ревността й явно ще си имам проблеми. Д-р Врабчев, имам ли шанс да си върна мъжката сила с такава ревнива жена?
Мартин

Здравейте! Ако отговоря веднага на въпроса ви, ще сложим, както се казва, каруцата пред коня. Ето защо ще го направя накрая. В началото бих искал да кажа няколко думи за ревността. Направих бегла справка със синонимния речник. Там пише, че ревността е състояние, в което се влага страст и сила за постигането на дадена цел. Затова се казва - ревностен привърженик, ревностен изпълнител или пък ревностен ценител, когато обичаш и харесваш само дадено нещо и за теб не съществува нищо друго. Но във всекидневието ни, откакто свят светува, има и още нещо -толкова да обичаш своя избраник, своя интимен партньор, че непрекъснато да трепериш дали той ти изневерява. И то ден и нощ само тази мисъл да ти е в главата. Ето за тази ревност ще стане дума сега.
Вижте, ако една монета има две страни, то за обичта е съвсем естествено другата страна да е ревността. Защото който обича, той ревнува. Може да е съвсем мъничко, но ревнува. Никой не иска да му бъде отнет обектът на чувствата. Още по-малко да бъде лъган или мамен. Нали? А този, който е обичан, малко или много пък се радва, когато има и ревност към него, защото по този начин наистина разбира, че е ценен. И се чувства по-горд от обичта, когато тя е примесена с ревност. Но - внимание!
Всичко е добре, когато обичта е в пъти повече, а ревността - съвсем мъничко, ама много мъничко. Колкото щипката сол за овкусяване на ястието. Иначе, пресоли ли се, не става за ядене, а обичта, гарнирана с много ревност, се превръща в изпитание, да не кажа в ад, за този, който е ревнуван. Даже тогава се навлиза в така наречената душевна патология. Без да има същинско душевно заболяване, ревността минава всякакви разумни граници. И тогава тежко на ревнувания. Денонощно му се проверява интимното бельо,

всеки косъм е повод за небивали скандали

Всяка минута на закъснение, всяка телефонна грешка, всеки нищо незначещ поглед на съвсем случайно лице предизвикват най-жестоки сцени на разпри, заплахи, сълзи и най-вече съвсем нелепи обвиненя, и то за масови изневери! Уви! Като се казва, и това го има.
Съвсем не случайно се спрях на това въведение в отговора си до вас. И то е, за да стане ясно какво точно представлява необоснованата ревност. По-конкретно - какъв е така нареченият психоклимат в двойка, където ревността е налице.
Ха сега, кажете ми, как един човек може да бъде спокоен при такава  ситуация? Няма начин. И оттук започва проблемът ви, господине!
В началото,
...
[!]

Споменът за една от най-хубавите ми любовни връзки е следният: двамата си похапваме дебела шарена пържола на тиган, прясна салата от краставички с майонеза и пийваме червено вино. Предполагам, много хора знаят, че плътската наслада е комбинация от най-различни  удоволствия - ласки, смях, закачки, музика, духовно общуване... А между тях храната е на първо място. Който няма вкус към яденето, няма вкус и към любовта, беше казал Дюма-баща, ако се не лъжа.
Ако един мъж още на първата среща ви покани в ресторант, ако дълго и с видимо удоволствие обсъжда със сервитьора дали шницелът да е от кълцано месо или от готова кайма, ако сменя три пъти поръчката за десерт, а след кафето вдъхновено разказва десетки начини за приготвяне на омлет, да знаете, че има голяма вероятност да е добър любовник. Това обаче не означава, че всеки шкембест чревоугодник го бива в леглото повече от кльощавелкото, дето не забелязва какво има в чинията му.
Имам един приятел, който радва жените в леглото си с луксозни,
...
[!]

Мислех, че проблемът ми е маловажен, дори смешен, на напоследък хич не ми е до смях. От година и половина имам връзка с мъж, когото много обичам. В месеца се виждаме по 2-3 пъти, той живее в съседен град. Напоследък обаче забелязах нещо, което ме притеснява и ме кара да се съмнявам във верността му към мен. По члена му има странни червени петна /протърквания/. Това според мен може да стане само ако ходи при друга жена, защото и ние, като прекалим със секса, се появяват същите петна. Когато го питам, той казва, че се е самозадоволявал, и затова. Аз обаче се съмнявам, че подобно нещо може да се причини с ръка. Всъщност възможно ли е, д-р Врабчев? Иначе означава, че ми изневерява. И извинете за глупавия въпрос, но има ли начин жената да разбере, че мъжът й изневерява?
Една страдаща Ева

Здравейте! Колкото и странно да звучи, хич не се чувствам комфортно, когато някой до мен страда. И това "до мен" е съвсем разтегливо понятие - дали съвсем близо, или по-далече, няма значение. Мъжът, жената или детето са нещастни, всеки посвоему. Липсва радостта в очите и в душата им. И тогава светът като цяло не е щастлив. Самият аз - също.
Простете ми за това лирическо отклонение, но с ръка на сърцето си твърдя, че е истина. Може би затова някога избрах съдбата си - да стана лекар, за да помагам на хората с каквото знам и мога, за да бъде страданието им по-малко.
Пишете ми, че се измъчвате от подозрението за изневяра на любимия мъж, породено от странните петна по пениса му. По-нататък казвате, че те се появяват, когато прекалите със секса. Озадачена сте, щом ги видите, а не сте общували полово. И неговото обяснение, че той във ваше отсъствие се самозадоволява, а петната пак ги има, хич не ви успокоява. Напротив.
Добре. Заради вас ще постъпя съвсем непрофесионално, защото искам от все сърце да ви помогна. В медицината има един

железен закон: око да види, ръка да пипне

Повтарям - железен закон! Защото само ако лекарят прегледа лично човека, може да разбере истинската причина за смущението. И след това да набележи правилното лечение. Иначе всичко друго си е вид шарлатанство. Затова е престъпление да се лекува по телефона или от телевизионния екран. Ето защо пак моля читателите - не ми задавайте въпроси по телефона. Той е само за да си договорим среща.
Та така, безпокоят ви тези петна. И мен ме безпокоят, защото
...
[!]

Конилингус е изящното изкуство да възбудиш партньорката си, като целуваш, смучеш или близваш с език най-нежното място на нейното тяло. Терминът е латински и се състои от две части. Първата - cunnus, означава вулва /женският външен полов орган/, а втората - lingere, ближа. Изкуство, познато от дълбока древност. Това, обаче, не означава, че днешните мъже са напълно наясно какво трябва да правят или пък че го правят перфектно. Въпреки че в днешни дни това е сексуална практика, без която кажи-речи не може да се мине, някои представители на мъжкия пол само маркират тази дейност или изобщо я подминават без обяснение, като в същото време нямат нищо против реципрочната работа на жената върху техния инструментариум с часове. Не се наемам да кажа защо постъпват така - от мързел, от егоизъм, от липса на интерес, от болезнено усещане на тема красота или хигиена? Или просто защото толкова им е сексуалната култура. В интерес на истината някои жени сами отказват конилингуса, и то не защото не им доставя удоволствие, а защото смятат, че това място, колкото и да е измито и парфюмирано, си остава "мръсно". В същото това време обаче, тези жени нямат нищо против да правят френска любов на мъжете, намирайки, че техният гъвкав, топъл и нежен орган за секс е изключително привлекателен именно за целувки, смукане и близане. Както се казва - нямам думи пред този абсурд!
Какви са най-честите грешки на мъжа по време на конилингуса? На първо място - безразборното, хаотично и стихийно целуване и хапане на всичко, което се намира в "онзи" участък. Горката жена в крайна сметка е раздразнена и отегчена, но не и възбудена от всичко това. Другата грешка е, когато мъжът се опита да "потопи" цялото си лице в нежната падина. Дори ако лицето му е добре избръснато, брадичката му остава грапава, а ако има брада и мустаци - леле-мале! Третата мъжка грешка
...
[!]