Една жена разказва за своята зависимост: "Аз бях алкохоличка." - Втора част

След университета заминах на стаж в друга държава. Започнах да живея различен живот, изпълнен със стрес и проблеми. След работа тичах в супермаркета, купувах си храна, която можех да сготвя бързо и задължително бутилка вино. Просто исках да се отпусна и за момент да се почувствам безгрижно. Алкохолът ми помагаше и няколко пъти седмично се напивах. Сама. Да, сутрин понякога се срамувах от съобщенията, които в пияно състояние бях пускала в социалните мрежи или за изпратения SMS на колегата. Но онова, което ме накара да проумея, че имам сериозни проблеми с моето "хоби", бяха торбичките под очите и подутото ми лице, въпреки че се маскирах с цял слой грим. С времето ми ставаше все по-трудно да контролирам и хроничната умора.

Реших да проявя воля и да спра да пия, но се оказа, че това не е толкова просто. Всяка вечер чувствах болезнено желание да изпия поне една чашка. Веднъж успях да издържа две седмици без алкохол и гордо уведомих близък приятел за постижението си, а той изненадано повдигна вежди: "Две седмици? Ти май наистина си зависима." Вероятно едва след думите му за първи път сериозно се замислих какво ми се случва. Изводът беше, че без алкохол ставах много раздразнителна. Нещо повече, дори да и пиех, пак не бях ангел, защото според приятелите ни с мен беше невъзможно да се общува нормално и беснеех, ако ми откажат да изпием няколко чашки заедно. Скоро започнах да имам сериозни здравословни проблеми: стомахът ме болеше почти всеки ден. Приписах болките си на стрес и лошо хранене, отидох на преглед и ми поставиха диагноза гастрит. Освен това ми казаха, че черният ми дроб е леко увеличен.

Предписаха ми диета и категорично ми забраниха употребата на алкохол. За първи път издържах два месеца без спиртни напитки. Вярно, постоянно ме измъчваше желанието да пия, за да се отпусна, и имаше вероятност всеки момент да избухна от напрежение. Станах особено раздразнителна и нервна. Същият приятел, виждайки страданието ми, ми предложи да отида с него на фитнес, за да освободя негативна енергия. Съгласих се. След тренировка наистина ми ставаше малко по-лесно. След курса на лечение реших, че по-добре да забравя за алкохола. А и в живота ми имаше нов мъж, който беше привърженик на здравословния начин на живот и не знаеше за проблемите ми. Ясно осъзнавах, че само една чашка и ще загубя самоконтрол.

Осем месеца бяхме заедно и през това време не сложих нито капка алкохол в устата си. Но, за съжаление, след раздялата ни, отново се пречупих и продължих да се напивам сама в кухнята. Само че сега отлично виждах какво ми причинява този начин на живот: ужасен външен вид, умора, усещане, че съм нищожество. Не исках да се обръщам към нарколог: срамувах се. За пореден път извиках волята си на помощ и напълно се отказах от алкохола. Най-мъчително ми беше първите две седмици, но с времето започна да става става по-лесно. Гордея се със себе си! Вече две години нея пия. Най-трудно е да водя социален живот. По време на работа често ми се налага да посещавам мероприятия, при които е обичайно да те почерпят с чаша - две, но проявявам твърдост. Повечето хора възкликват на отказа ми с изненада: "Как? Наистина ли не пиеш?" Не им отговарям - не съм длъжна да давам отчет на всеки. Казват, че няма бивши алкохолици и знам, че има вероятност някой ден зависимостта ми да се върне. Надявам се обаче, че с течение на времето ще ми е по-лесно да устоя на изкушението.