Едва погребах баща си и роднините ми изявиха претенции към наследството

Покойният ми баща ми има голям род. С майка ми се разведоха преди много години, но останаха в топли отношения. Татко беше забавен и интересен човек, обичаше да пътува и събира антики от местата, които посещаваше. Затова, когато научихме, че има рак в последен стадий, всички бяхме изненадани. Смъртта му ме смачка психически. Въпреки тежкото ми състояние, като негов единствен син трябваше да събера сили и да организирам погребението. На следващия ден целият род се събра. След като изпратихме татко до вечния му дом, уж опечалените роднини поискаха да видят завещанието.

Същата вечер избухна страшен скандал. Лелите и чичовците ми спореха кой какво трябва да получи. С майка ми страдахме ужасно, а те като лешояди се опитваха да ме ограбят. Седмица по-късно реших да навестя дома на баща ми, да подредя, да събера някои неща. Но щом отворих вратата, останах шокиран. Първоначално помислих, че са ни ограбили: навсякъде имаше разпилени вещи, книги и вестници, а антиките ги нямаше. Всичко, което имаше цена, беше изчезнало.

Няколко дни след това полицията разкри, че крадците са моите роднини. Леля ми дори заяви, че е взела само онова, което й се падало като сестра на покойника. Заболя ме много. Не защото са задигнали скъпи материални ценности, а защото бяха спомен от баща ми. Въпреки непочтената им постъпка, се отказах да подавам жалба. Нека Бог ги съди. Оттогава живея в бащиния си дом. Всичко тук ми напомня за него, за това колко прекрасен и добър човек беше той. С роднините си не поддържам връзка. Не искам никога повече да виждам тези алчни същества, които с чиста съвест потъпкаха паметта на татко.