Гадина. Реална история от съвременния живот

Тази история се случи с моя добър приятел Никола, с когото се познаваме от малки. На практика почти цялото ни детство премина заедно. Когато пораснахме, Никола стана собственик на голяма компания, наследена от баща му, а аз си намерих работа като заварчик. След време приятелят ми се ожени за много красиво момиче, десет години по-млада от него, в която беше лудо влюбен. За кратко пътищата ни се разделиха. Вярвах, че всичко при Никола е наред, но на последната ни среща разбрах, че има рак в последен стадий. Според него му оставали само две или три седмици. Около седмица по-късно позвъних на личния му телефон, за да разбера как е със здравето. От другата страна весел женски глас ми отговори, че приятелят ми е в болница. Веднага се запътих към онкологията.

Там за първи път се запознах с жена му. Тя излезе от кабинета на лекаря, който току-що я бе информирал, че на мъжа й му остават няколко часа. Красавицата мина покрай мен, поклати бедра, а наоколо се разнесе уханието на скъп парфюм. След минути се показа и онкологът.

- Гадина, - прошепна той. Забелязвайки учудения ми поглед, лекарят каза: " Съжалявам. Но тази жена не изпита никакви чувства, когато й съобщих, че съпругът й умира. Просто стоеше и си ровеше в телефона. Гадина."

Докторът се върна в кабинета си и със сила блъсна вратата зад гърба си. Малко по-късно Никола дошъл в съзнание и непрекъснато повтарял името на жена си. Неведнъж болничният персонал й се обаждал. Молили я да посети умиращия, но тя отказвала под предлог, че има много работа, а на едно от обажданията, заявила в прав текст: "Когато почине, тогава ми се обадете." Горкият ми приятел, напразно очаквал да види любимата си за последен път.

Никола почина късно вечерта. До самия му край бях неотлъчно до него.

Вдовицата му пристигна едва в десет часа сутринта, веднага отиде при медицинската сестра и поиска да й предадат скъпия пръстен и златния синджир на Никола. Отново мина покрай мен, поклащайки сластно бедра. В този момен отнякъде се показа една санитарка и през зъби процеди: "Гадина!"

- Какво казахте? - изумено попита щастливата вдовица, - Как смеете? Ще поискам да ви уволнят.

- Нека ме уволнят, - отговори санитарката, - Нямам какво да губя, отдавна съм се пенсионирала ... А вие сте изрод. Да знаете, че все някога и вие ще свършите тук. И никой няма да отрони и една сълза за вас. Гадина.

Вдовицата се обърна и излезе от болницата.