Години наред криех от всички, че съм се омъжила за чудовище

Казвам се Шана, на 35 г., и шест години бях физически и емоционално малтретирана от съпруга си Росен. Никой от близките ми не знаеше, че съм жертва на тормоз. Пред вас, читателите на най-народния вестник, днес ще разкажа защо пазих тайната за насилието толкова дълго.

Сватбеният ми ден беше най-щастливият ден в живота ми. Съпругът ми Росен е невероятно красив, изключително умен, харизматичен и трудолюбив - всичко онова, за което една жена можеше да мечтае. Всичките ми приятелки ми завиждаха, дори и родителите ми, които обикновено са безкрайно критични, мислеха, че Росен е перфектен. Първата година от брака ни мина безоблачно. Със съпруга ми работехме много, но все пак намерихме време да създадем семейство. Синът ни Ники се роди на втората година от брака ни, но за съжаление от този момент светът ми се преобърна.

От нежен мъж до чудовище

Не съм подозирала, че Росен има двойна природа. Месец след като родих, забелязах странна промяна в съпруга ми. Добрият, всеотдаен и нежен мъж изчезна и на негово място се появи някакъв арогантен и груб егоист. Първоначално Росен ми правеше забележки за външния ми вид, грозно коментираше, че прекарвам много време с приятелките си и, че харча пари, които можем да спестим за старини. По-късно започна да ме обижда, че съм дебела жена с глупави приятелки. Обвиняваше ме, че съм отвратителна съпруга и майка. Настояваше, когато се връща от работа, вечерята да го чака на масата, а ако се забавех, изпадаше в истерия и цяла вечер беше в лошо настроение. Забрани ми да обличам рокли и ми искаше сметка за всяка изхарчена стотинка. Не знам как моят сладък съпруг се превърна в това жестоко чудовище, но съвсем скоро вербалните му обиди преминаха във физическо насилие.

Бях твърде горда, за да поискам помощ

Понякога, когато се опитвах да се защитя от атаките му, Росен се вбесяваше толкова, че ми удряше шамари. Първият път, в който ме удари, така се шокирах, че се разплаках от обида. Впоследствие спрях да споря с него и вечно се извинявах, че съм лоша жена или майка. Днес, поглеждайки назад, ми е трудно да повярвам, че се оставих да бъда лесна жертва. Един ден му предложих да посетим семеен консултант, за да изясним проблемите, които имаме в брака, а той отговори: " Отиди сама, щом искаш. Аз нямам проблеми."

Няколко пъти Росен ме стисна толкова силно, че остави синини по ръката ми. Странно, въпреки че бях наясно, че ме малтретира, дълбоко в себе си вярвах, че го заслужавам. Дори си казвах, че насилието му е в рамките на допустимото. Майка ми и сестра ми забелязаха, че има промяна в личността и поведението ми, но ги излъгах, че всичко е наред. Когато синът ми ме питаше защо баща му крещи, отговорът ми беше: " Мама сгреши и ядоса татко."

Следва продължение: