Горчиво съжалявам, че в автомобилната катастрофа не загинах аз, а синът ми

Като дете голямата ми мечта беше да стана пилот. Родителите и приятелите ми не вярваха, че някой ден наистина ще сбъдна мечтата си, но аз успях. Повече от 15 години работех в гражданска авиация. По онова време животът ми беше прекрасен: имах красива съпруга, две деца и приятели, на които можех да разчитам винаги. С ръка на сърцето признавам, че бях абсолютно щастлив човек. Но преди няколко месеца, буквално за една нощ, всичко се промени. С по-големия ми син се прибрахме с колата, когато отгоре ни връхлетя пиян шофьор. Той не оцеля, а аз ще прекарам остатъка от живота си в инвалидна количка. Никога няма да мога да проходя, нито ще пилотирам самолет.

Дълго време се борих със смъртта в болницата. Боли ме, че не можах дори да присъствам на погребението на сина си. Съдбата явно беше решила да ме довърши, защото година по-късно съпругата ми ме напусна заради дългогодишния си любовник. Тя си тръгна, отвеждайки със себе си и детето. Оказа се, че отдавна ме е заблуждавала и всъщност по-малкият ми син не е от мен. След като истината излезе на бял свят, всичко, в което вярвах и обичах, рухна с гръм и трясък. Сега съм сам и болен. Живея от ден за ден и не намирам смисъл в съществуването си. Горчиво съжалявам, че в тази автомобилна катастрофа не умрях аз вместо сина си.