Харизматичната водеща на прогнозата за времето по bTV е родена през 1987 година в София, със зодиакален знак Лъв. Магистър е по специалността „Метеорология”, а сега - докторант по същата специалност, отново в СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е в Националния институт по геофизика, геодезия и география, както и по европейски проекти, свързани с Черно море. От години активно се занимава и с народни танци. Играла е в ансамбъл „Росна китка”, а в момента е член на ансамбъл „Младост”.
- Милена, защо се насочи именно към метеорологията?
- Стана съвсем случайно. Когато трябваше да кандидатствам, много исках да тръгна по стъпките на сестра ми и да уча икономика. На изпита по английски обаче не се представих достатъчно добре, а с оценката ми по математика ме приеха в специалността Астрономия, метеорология и геофизика. Смятах да се запиша, да изкарам една година и да се прехвърля икономика. Но физиката ме завладя и реших да продължа (усмихва се). След втори курс трябваше да преценя към коя от трите тесни специалности да се насоча и се спрях на метеорологията.
- Обичаш ли всички сезони еднакво, или си имаш любим?
- Всеки сезон притежава своя чар. Лично аз обожавам пролетта. Тогава животът се събужда след зимата, всичко става красиво, а хората са по-усмихнати. Много обичам и лятото, тъй като морето е моята голяма страст и любов.
- Имаш ли си идоли, или това е професия по-скоро на индивидуалистите, на гледни точки и преценки в метеорологията?
- Идоли не бих казала. Възхищавам се на утвърдените метеоролози и синоптици и се радвам, че мога да се уча от тях.
- Може ли един метеоролог да каже, че с получаването на дипломата си знае всичко и няма нужда да учи повече?
- О, не, в никакъв случай. Метеорологията, както всяка наука, се развива с всеки изминал ден. Дори професорите в тази област продължават да изучават процесите и да научават нови неща постоянно. Ако говорим конкретно за синоптиката, университетът ти дава теоретичните знания. За да станеш добър синоптик обаче ти трябват години практически опит.
- Сравнително отскоро те гледаме, но винаги ли ще пазиш спомена за първото си появяване на екран, и то в престижна телевизия като bTV?
- Не мисля, че някога бих забравила това усещане. Краката ми трепереха, сърцето ми биеше като лудо... И през цялото време се молех да не припадна от притеснение... (Смее се.)
- Сигурно вече допусна и някои гафове при снимки или в ефир. Разкажи ми нещо  интересно, как се измъкна и как елегантно го „замаза”?
- Вече насъбрах много гафове (смее се). Всъщност още в първия си ефир сбърках и казах България вместо Европа, но веднага се поправих и продължих. Няма да забравя, беше в първите месеци, един ден, в който изобщо не бях в кондиция. Докато говорех в ефир, на всяка втора дума се запъвах и бърках. Накрая стигнах до една дума, която три пъти се опитах да произнеса и все зациклях. На третия път се нервирах, тропнах с крак като малко дете и продължих - сякаш нищо не се е случило. Общо взето, все още не съм много елегантна при измъкването (смее се).
-А освен колеги, приятели ли сте и с останалите синоптици на bTV - Емо Чолаков, Христина Балинска, Станислава Цалова?
- О, да, всички колеги сме в много добри отношения. Разбираме се чудесно, въпреки че рядко се виждаме...
- Между другото, за кратко време в телевизията ти доби голяма популярност. Славата помага ли ти, или по-скоро ти е пречка?
- Все още не мога да възприема, че хората ме познават, без аз да ги познавам. Много ми е странно и забавно, когато на улицата или в някое заведение непознати хора ме спрат, за да ме поздравят. Не бих казала, че славата с нещо ми е помогнала или попречила.
- За какво не стига времето на един метеоролог?
- Все по-малко време успявам да отделя на приятелите и семейството си. Единствено за това ме е яд, че не ми стига времето...
- Иначе, кои са другите ти умения и хобита?
- Обичам народните танци и да стоя край брега на морето. Смея да твърдя, че и пея доста добре. Но понякога, като гледам музикалните предавания по телевизиите, и видя колко хора си вярват, без да могат да пеят, и аз се замислям дали просто не си въобразявам, че притежавам този талант (смее се).
- А как точно изглеждаш у дома, когато не си пред прожекторите на bTV новините?
...
[!]

    

-Иване, редовно гледаме Революцията по bTV Cinema. Героят ти Боби е голям пич, малко си пада и бунтар, но всъщност - колко от него си самият ти?
-Преди две години, когато започнаха снимките на сериала, до голяма степен бях „Боби“ и извън снимачната площадка, в живота. Тийнейджър на 18 години, който иска да има група и тя да е успешна. Иначе с героя ми се различаваме по това, че на мен ми се наложи по-бързо да порасна...
-Боби се справя добре с гаджетата и свалките, ами ти самият?
-О, да ти кажа, никога не съм бил „сваляч“ или пък „женкар“, не. Винаги съм бил абсолютно моногамен.
-И си имаш гадже?
-Да, имам си, казва се Надя и от една година сме заедно. Много си се обичаме и сме щастливи (усмихва се).
-А под завивките що за мъжага си - ненаситен тигър или пасивен романтик?
-(Много се смее.) Да ти призная, старая се да съм по малко и от двете, но на Надя май повече й харесва да съм ненаситен тигър... И не само на нея, и на мен също...
-И любовта за теб е...?
[!]

-Лео, ти си сред популярните кулинари в България, но всъщност, това твоето какво е: професия, занаят или изкуство?
-Честно да ти кажа, за мен вече се превърна в професия, която ми е много при сърце. Имам три заведения, всичките се радват на почитатели на добрата храна, поднесена с любов и хубави чувства. Без майтап - обожавам си професията!
-Лесно ли се става добър готвач? Образованието доколко е нужно?
-Бабите ни не са били кой знае колко образовани, а са готвели изключително вкусно, били са и дълголетни, нали така? Иначе, самата диплома и образованието не са нещо маловажно - напротив. Кое обаче е по-важното, как мислиш? Разбира се, че любовта (смее се). Трябва да се изявяваме в кухнята си с много обич. А обичаш ли това, което правиш, правиш ли го с желание, ти неминуемо ще искаш да знаеш, видиш и пробваш повече и повече нови неща, да се усъвършенстваш. Понякога е нужна и малко фантазия... Ако всичко това е налице, няма начин храната да не е наистина и вкусна, и висококачествена.
-Значи е много важно с какво настроение готвим?
-Разбира се! Ако сме сърдити и нервни - да, храната пак ще се получи, но няма да е толкова добра и вкусна, колкото ако е приготвена с хармония около теб. Тогава ще е наистина приветливо, весело и слънчево (усмихва се).
-Освен професионалист в кухнята, ти си и певец, музикант и риалити шоу звезда. Това пък как се връзва с кулинарията?
-Обичам да работя, готвя и пея едновременно. Развихрям се... Само че този, който е в близост до мен, не се чувства особено окей и не е много-много happy... (Смее се.) Иначе аз си работя здраво в ресторантите и си гледам бизнеса. Колкото до музикалната ми кариера, тя по-скоро е любимо мое хоби.
-Кулинарията e творчество. Твоето вдъхновение за готвене кое е?
-За мен това е релакс, импровизация, която определено ми вдига адреналина. Обичам да експериментирам при приготвянето на някои сосове, например. И когато се получат отлично, а те винаги се получават (смее се), това ми дава сила и кураж да продължавам все напред и нагоре (усмихва се).
-Можеш ли да кажеш как да сготвим вкусно ястие с малко продукти?
-Бедната кухня - с малко продукти, е най-добрата кухня (смее се). Ако в едно ястие вложим няколко неща и се концентрираме добре, докато решим какво да приготвим, накрая ще ни е вкусно и ще се чувстваме добре. Я сложи 1000 продукта да врат в тенджерата, та да видим какво ще стане. Нищо! Коремът може и да го напълниш, но болките по-късно ще са силни. (Смее се.)
-Какво не бива да похапваме, коя е най-вредната храна?
[!]

-Башар, телевизията и киното са буквално като твой втори дом. Остава ли ти време за личен живот?
-Той включва моята работа, не бих имал личен живот без нея, те просто са свързани...
-Имаш прекрасно семейство. Всъщност, колко силно можеш да обичаш?
-Малко ми е странен въпросът ти... Но няма какво да го мисля - мога да обичам от земята, та чак до звездите (смее се).
-И кои са най-важните за теб хора?
-Как кои? Това са хората, на които няма нужда въобще да се обяснявам, защото те ме разбират, дори и само с поглед.
-А какво е приятелството за теб?
-Ще ти го кажа в една дума и тя е - отдаденост.
-И би ми се похвалил с истински приятели, а?
-Да, защото имам такива и съм благодарен, че са до мен.
-А как гледат те на твоите успехи?
-Споделят ги, разбира се, даже ги афишират повече от мен самия (смее се).
-Да те видя как си с фантазията?
[!]