- Момичета, наскоро любимото на много българи предаване „Господари на ефира” отпразнува своя 11-и рожден ден! Извън студиото на шоуто кое е нещото, което ви вдига адреналина на max?
Пепи: Как кое? (Смее се.) Това е скачане с парашут от самолет, с 50 секунди свободно падане. Ето това наричам адреналин. Наистина! Обичам също да карам ски всяка зима, а лятото - сърф, джет и уейкборд (воден спорт, който включва комбинация от водни ски , сноуборд и сърф техники – б. а.). Като цяло си падам по високите скорости и екстремности.
Ками: Леле-е-е, всички се интересуват кое вдига адреналина на Адреналинките (смее се). Качи ме на сцена и ме накарай да изпея нещо пред очите на много хора... Това е най-големият прилив на адреналин, който мога да си представя... (Смее се.)
Вики: Аква парк, защото не мога да плувам и адреналинът ми се вдига всеки път, когато се мъча да не се удавя (смее се).
- А кое е нещото, което може с лекота да ви разплаче?
Ками: Доста съм чувствителна, много са нещата, които могат да ме разплачат с лекота. Мисля, че най-тежко ще приема обида от близък човек.
Пепи: Да, и при мен е така - близък човек и човешко нещастие.
Вики: Мога да се разплача от смях, но и мен ме разстройва нещастието на хората.
- Големи красавици и чаровнички сте, феновете ви са вече хиляди. Освен похвали, получавате ли и неприлични предложения?
Ками: Благодаря за комплимента! И трите сме млади и добре изглеждащи момичета. Аз лично съм получавала доста подобни предложения, но не съм приемала нито едно от тях.
Вики: Всъщност, май няма жена, която да не е получавала неприлично предложение!
Пепи: Съгласна съм с Вики. Според мен всяка добре изглеждаща жена поне веднъж в живота си е получавала неприлично предложение...
- В любовта как стоят нещата? Щастливки ли сте в интимен план?
Ками: Имам приятел. За брак е прекалено рано да се говори, но за в бъдеще, разбира се, и аз като всички момичета искам да се омъжа... Да се видя в бяла рокля, както се казва (усмихва се). Искам да се венчая в църква. Истинският брак не е просто един подпис, а поредният много сложен урок на живота, който за съжаление не всички успяват да научат...
Вики: И аз имам приятел, всичко е окей! И след като Ками заговори, нека и аз кажа, че бракът е хубава емоция, която бих изживяла, когато му дойде времето.
Пепи: Да, аз също си имам приятел и за голяма моя радост в това отношение нещата са супер! Вярвам в истинската любов и брака. Хора, женете се! Надявам се и на мен да ми се случи.
- И кой точно е идеалът ви за мъж?
Пепи: За мен е много важно един мъж да знае какво иска и как да го постигне. Да си тежи на мястото и да стои уверено зад постъпките си. Джентълменството, уважението и компромисите са важни за всички, а останалото зависи от конкретния случай.
Вики: Аз нямам идеал за мъж. Любовта е химия и не се съобразява с никакви норми!
Ками: И аз нямам точно определен идеал за мъж. Всеки човек е различен сам по себе си и притежава различни качества и недостатъци. Разбира се, че трябва да ми допада на външен вид, все пак това е първото, което виждаш в някого. Държа да е облечен със стил, но най-важно е отношението му към мен, възпитанието, поведението, обноските му...
- На какви компромиси трябва да е готов човек, за да е безоблачна една връзка?
Ками: Според мен не съществува такова понятие като „безоблачна връзка”. Важното е след бурята пак да изгрее слънце, нали така? (Усмихва се.) Компромисите са част от отношенията между хората, но с всеки човек можеш да правиш различни компромиси, трябва да има някаква граница обаче, за да не се прекалява.
Пепи: Любовта е компромис. Всичко в допустими норми, според мирогледа на човека.
Вики: Компромисите трябва да се правят от двамата и да имат граници! Човек трябва да умее да прощава, но не и за една и съща грешка!
- А кое според вас преобладава в любовта - страданието или щастието?
Пепи: Страданието, но то подчертава щастието.
Ками: За мен винаги повече е щастието, не търпя на страдания и любовни мъки и в момента, в който някоя тъжна мисъл или сълза преминат границата, просто си тръгвам и продължавам напред. Никога не гледам назад.
Вики: Аз пък съм на мнение, че ако го няма страданието, няма да усетиш и щастието! Но, определено, щастието трябва да е много повече от страданието в една връзка.
- Най-важно в интимния свят между един мъж и една жена е?
...
[!]

- Гала, предаването „На кафе” по Нова тв вече отпразнува своите 10 години! Спомняш ли си как започна всичко?
- Разбира се! „На кафе” - най-успешното женско предаване, започна през 2000-та година.  Честно да ти призная, не бях спала цяла нощ, чудех се с какво ще запълня цели три часа предаване. Не бях на себе си от притеснение. Беше невероятен шок. Но днес, години по-късно, притеснението вече не е толкова голямо, но пък предефирната треска продължава да съществува (смее се). И бих си пожелала това никога да не се променя, защото ако го няма трепета и вълнението, ако всичко е спокойно, нещата може да не се получат. Днес първото женско предаване в българския ефир забавлява, помага, образова, преобръща нагласи, разчупва стереотипи, ангажира се с каузи и променя живота на хората. Регулярно аз и екипът постигаме изключително добри резултати, като през изминалата 2013-а година те достигнаха рекордни стойности... Представен в цифри, 10-ият юбилей на „На кафе” изглежда внушително: над 2 000 предавания и над 6 000 часа жив ефир!
- Адмирации от мен и екипа на вестник „Лична драма”!
- Благодаря ви! „На кафе” е предаването, което превърна благотворителността и социалната отговорност в една от основните си мисии. Екипът на шоуто първи повдигнахме темата за аутизма и доказахме, че той може да се лекува - показахме го с историите на деца, които успяха да се излекуват пред очите на зрителите. „На кафе” помогна на малкия Виктор да се пребори с тумора, като му осигури лечение с кибернож; събра пари за закупуването на транспортен кувьоз за Майчин дом и помогна за закупуването на втори...  Предаването се ангажира регулярно и с множество благородни каузи. Самата аз бях и лице на над 50 благотворителни инициативи. В студиото на „На кафе” за първи път се обръща внимание на теми, важни за здравето не само на възрастните, но и на децата - дискусии за ролята на ваксините, вредите от микровълновите лъчи, ползите от хималайската сол, са само малка част от примерите в тази насока... За първи път зрителите на „На кафе” станаха свидетели и на раждане на живо в ефир. За първи път се повдигна завесата над различни процедури в пластичната и естетична хирургия, като част от тях се случиха на живо в студиото. Първи въведохме постоянни рубрики с кореспонденти от Ню Йорк и Париж, мащабни риалити проекти като част от предаването, както и скайпа като канал за кореспонденция в национален ефир. С цялото разнообразие от теми, рубрики, гости, проекти, кампании и цели събития, случвали се на живо пред очите на зрителите, в продължение на цели десет години „На кафе” се утвърждава като синоним на професионализъм и новаторство.
- И в крайна сметка кой е основният „виновник” ?
- Това е предимно дамският екип на предаването - един от най-всеотдайните и безспорно доказали се в професията. Освен високия професионализъм, друга наша отличителна черта е чувството на семейна принадлежност и усещането, че макар и с цената на много труд, всички ние истински се забавляваме. За мен „На кафе” е другият мой живот. Пожелавам на себе си и на целия екип да продължаваме да правим предаването по най-добрия начин, който съвпада с очакванията на зрителите, и да поддържаме онзи трепет и вълнение, с които поставихме началото през 2000-та година. Иначе, да ти кажа, в името на предаването съм влизала в какви ли не роли и превъплъщения - бях ковач, леяр, хлебопекар, боклукчия, продавах плодове и зеленчуци на сергия... (Смее се.) Водила съм дори и с ролки на косата... и по пижама съм водила (смее се). Но това далеч не е всичко - варила съм ракия, карах трактор, стрелях с оръжие, играла съм ръгби и кърлинг, качвах се на симулатор на пилотна кабина, водих и под вода. Без притеснение влязох в женския затвор, в търсене на вълнуващи човешки истории. Освен това репортерите на „На кафе” са на всеки километър. Предавали са на живо от какви ли не места - от връх Вола, от въздуха, от пещера, от контролната зала на АЕЦ Козлодуй, от открито море, под вода...
- А спомняш ли си кои бяха първите ти гости?
- И още как! Първите, които през 2000-та година прекрачиха прага на студиото на „На кафе”, бяха Кристина Димитрова и Андрей Баташов. Освен множеството гости и представители от всички сфери на обществения, културния и политическия живот, в студиото на „На кафе” са влизали и разнообразни представители на животинския свят - от познатите крави, кучета, овце, магарета и коне, до по-екзотичните като змии, тарантули, орел, тюлени и дори камила... И откъм VIP присъствие не мога да се оплача (усмихва се). В откровена изповед пред мен са заставали VIP имена като Памела Андерсън, Парис Хилтън и един от най-известните британски актьори - Бен Крос, който заяви в ефир: „Гала е по-красива от холивудска звезда.” Прекрасен комплимент!
- Да, разбира се! Иначе сте постигнали и някои рекорди...
[!]

След като по случай 11-ия рожден ден на „Господари на ефира” доста звезди застанаха пред камерата като водещи на шоуто по Нова телевизия, Мария Игнатова и Румен Угрински отново поеха нещата в свои ръце. Въпреки това той за пореден път успя да отговори на нашите въпроси.

- Румене, покойният ти баща е бил лекар, майка ти е учителка по професия. А ти и брат ти сте актьори. Мислил ли си някога да се занимаваш с нещо различно?
- Не си представям да съм нещо друго. Но иначе от дете ме влекат животните. Навремето даже исках да стана зоолог. Заразил съм цялото ми семейство да гледаме предавания за животни.
- Значи никога не си работил нещо друго?
- О, не е така. Първата година не влязох във ВИТИЗ. В последните месеци на казармата ме изпратиха на бригада в „Кремиковци”. Работих в цеха за предварително натегнати конструкции. Там се изливаха едни огромни панели за строителството. Тогава не можех да си позная ръцете, все бяха в рани. Постоянно държах някаква метла, с която ръсех нафта, за да не залепва бетонът. Носехме ръкавици, но въпреки това имах дълбоки, гнойни рани. Не е за вярване, че не ми ампутираха някой пръст. (Смее се.)
- Имаш още един брат, за когото ти самият късно си разбрал. Разкажи за него.
- Израснах с брат си Антонио и въобще не подозирах, че имам и още един брат. Някъде бях прочел за д-р Угрински, но винаги си мислех, че става дума за татко. Когато ме питаха за връзката ми с д-р Угрински, се майтапех: „Ами, да, с него съм...” В един момент обаче разбрах, че има още един семеен д-р Угрински - син на баща ми.
- И кога разбра?
[!]

Ахинора Джамбова от „Големите надежди” е безспорно новата звезда в категория „водещи“ в телевизионния ни ефир. Петгодишната чаровница се превърна в любимка на зрителите с артистичността и таланта си. Оказа се, че малката сладурана не е дебютантка в ефира. Във възраст, в която някои от връстниците й невинаги говорят ясно, плачат за мама в детската градина и дори невинаги стигат навреме до тоалетната, тя вече се изявява като телевизионерка!
В интернет се появи запис на първата телевизионна изява на Ахинора. Годината е 2012, тогава тя е едва на три годинки, но това не й пречи да се държи като истински професионалист пред камерата. Момиченцето е поканено от екипа на „Нова телевизия” да поздрави връстниците си по повод международния ден на детето. Ахинора без грам притеснение се впуска в предизвикателството и заснема уникален репортаж от софийския зоопарк. Две години по-късно госпожица Джамбова е ко-водеща на "Големите надежди“.
Момиченцето е избрано за асистентка на водещия Драго Симеонов след дълъг кастинг. Явява се на сцената пред продуцента Магърдич Халваджиян съвсем сама. Докато чакат пред вратата отвън, родителите й през цялото време чуват изблици на смях от залата. Вътре продуцентът иска да види как малкото дете се справя в различни ситуации. На прослушването Ахинора трябва да си представи, че говори с журито, с участниците, с водещия.
"Тя се справи с повечето текстове. Впечатли ме, че е толкова малка, а говори като възрастен човек", обяснява Халваджиян. В началото с колегите си от екипа обмислят дали рискът да има дете водещ си заслужава, защото не са сигурни дали всичко ще мине както трябва, тъй като шоуто върви на живо. На прослушването пробват различни деца, но когато виждат Ахинора, решават - тя влиза в "Големите надежди".
"Ама какво толкова се вълнувате? Аз знаех, че ще ме изберат" -  казва 5-годишната чаровница на родителите си, когато те й съобщават, че е избрана за ко-водещ на шоуто.
Като всяка тв водеща, преди всяко предаване Ахинора получава своя сценарий. Учи го заедно с майка си. Домът им се превръща в тв студио. Всички налични кукли, плюшени мечета и бебета стават част от шоуто -  децата участници, бенда и журито от Веселин Маринов, Любо Киров и Дивна. Репликите на основния водещ Драго Симеонов са дадени на жълтия мечок, също Драго. "Освен собствената си роля
Ахинора играе и ролята на журито и отговаря вместо тях. Когато има реклами, се отиграват и те. Репетицията е небивал смях до заливане" - разказва Албена Зикатанова, майката на детето. А официалната репетиция си е в истинското студио в деня на самото предаване. Тогава Ахинора сяда с главния сценарист Влади Априлов и двамата заедно отиграват текста. Чаровницата дори прави забележки - предлага някои от репликите да се променят, а екипът се вслушва в съветите й. Преди ефир се запознава и с децата, които ще пеят. На сцената се чувства добре, не се притеснява, защото целият екип се държи с нея като с голям човек. Както всъщност се обръщат към нея и родителите вкъщи. Тя от съвсем малка обича да е център на внимание, а и харесва хората, с които работи. Ахинора се среща с Драго Симеонов за първи път на пресконференцията, на която Нова телевизия представя шоуто, и веднага го харесва, а после казва на майка си: "Какъв кавалер е само! Попита ме дали ми е топло и нежно ми помогна да се съблека." Пак там, на въпроса на колко години е, Ахинора отговаря: "Една красива дама не се пита за възрастта."
...
[!]