- Ники, ти си известен актьор и режисьор, освен това и бивш телевизионен водещ, манекен, фотомодел... И част от звездното жури в „България търси талант - 4” по bTV. Я обаче си представи, че ти самият си участник в супер рейтинговото риалити шоу. Какво би представил, за да грабнеш вниманието на целия екип, и то от раз?
- Досега са ми предлагали да участвам в доста предавания, но „България търси талант” е първото, за което се съгласявам. В случая нещата са по-различни - явно работата ми, и най-вече филмите, са били оценени. Също така ще мога да помогна, надявам се, на хора, които нямат поле за изява на таланта си, а това в България се случва доста често. Но да минем към въпроса ти: не мисля, че бих участвал в реалити шоу. Това не е за мен. Има други хора за въпросното поприще и те го правят доста добре.
- С теб се познаваме от години и виждам, че си останал все същият земен и готин човек, но кажи ми: как успя да се съхраниш, напук на изкушенията на славата?
- Знаеш, при мен всичко стана постепенно, което пък ми помогна да си давам ясна преценка за нещата, да не си мисля глупости от рода, че съм нещо повече от другите. Някои хора славата ги хваща неподготвени. Така, както никой не ги знае, изведнъж получават огромно внимание и, ако са млади, бързо губят представа за реалността. Качват се прекалено нависоко, а след това падат доста рязко. Винаги съм си казвал, че искам хората да харесват работата ми, това е важното, а не да ме разпознават и да си правят селфита с мен. Да, това е приятно понякога, но само толкова.
- Всъщност ти си роден в София преди 33 години, в семейство на дерматоложка и режисьор. Чувстваш ли се помъдрял с навършването на Христовата възраст?
- Роден съм в София, но съм израснал в Пазарджик. Тогава предимно ме гледаше моята баба. Да почива в мир! Струва ми се, че се чувствам помъдрял, откакто станах на 33, дано и да е вярно, де (смее се).
- Освен това си и зодия Везни. Внимателно ли обаче претегляш всички плюсове и минуси, преди да предприемеш конкретно действие?
- Да, така е, обикновено доста се колебая. Вече си дадох срок - ако се чудя за нещо, да умувам един ден, докато взема решението, но не повече. Така или иначе се допитвам до Саня и другите ми близки хора, разбира се.
- Да, за никого не е тайна, че си истински щастливец в любовта и въобще не го криеш. Твоята половинка и законна съпруга е не по-малко талантливата, чаровна и красива като теб Саня Борисова. Любовта ви събра по време на снимките на сериала на NOVA Телевизия „Забранена любов”, в който имахте главни роли. Не мислите ли вече за дечица?
[!]

- Шеф Манчев, ти си популярен кулинарен експерт, но и телевизионна звезда. Отново с  голям интерес следим градивната ти критика във втория сезон на „Кошмари в кухнята” в ефира на NOVA TV. Кажи ми обаче кой е твоят най-голям кошмар като готвач? Не ми се вярва това да е само един изкипял боб или едно загоряло прясно мляко...
- (Смее се.) Разбира се, че си спомням най-големия кошмар, който аз самият съм преживял досега в своята практика. Случи се преди 25 години, още в самото начало на кариерата ми, като преварих едни калмари. Повярвай ми, за мен това си беше доста големичък кошмар, защото ме глобиха точно половин заплата (смее се). Всъщност случва се и на виртуозите в кулинарното изкуство, така че никой не е застрахован в това отношение.  
- Охо-о-о, 25 години? Доста солиден стаж имаш зад гърба си, браво! Иначе на твоите кулинарни изкушения можем да се насладим както на закуска, така и на обяд, и за вечеря в популярната ти верига от ресторанти „Кактус” (www.cactus.bg). Обаче ти, заедно със съпругата си Марина и двете ви прекрасни деца Ицо и Вики-Стефани, къде най-често вечеряте? В някои от вашите заведения или у дома си похапвате от многобройните ти кулинарни шедьоври?
- Обикновено си вечеряме вкъщи, чат-пат и в някои от нашите ресторанти. Но като цяло, да ти кажа, обичаме да си хапваме най-вече в уютна домашна атмосфера с Марина и децата. Между другото, съпругата ми готви наистина прекрасно и аз, разбира се, съм изключително доволен от това, което прави за мен и малчуганите (усмихва се).  
- Това, че жена ти редовно те отменя откъм готвене у дома, е прекрасно! Между другото, вярно ли е, че е много важно с какво настроение готвим?
- О, да! Когато човек не е в кондиция или има някакъв друг проблем, това неминуемо се отразява и на неговата работа. Така че, в която и сфера да се изявява той, ако не се чувства комфортно откъм емоция, това се отразява върху нещата, с които се занимава. Когато сме запретнали ръкави и се потим пред котлона и печката, за да приготвим поредната вкусотия, от която да си оближем пръстите и да искаме още и още, трябва да сме спокойни и напълно удовлетворени от това, което правим. Нужно, разбира се, е и да сме духовити и ако комбинираме правилно нещата, няма начин да не се получат. Ала прибавим ли за разкош и вълшебната щипка любов, е, тогава всичко си идва по местата и се получава нещо не просто много добро, а наистина превъзходно и у-ни-кал-но! (Усмихва се.)
- А можеш ли да ми кажеш как с малко продукти да сготвим едно великолепно и невероятно вкусно ястие?
- Принципно това няма как да се получи. Но иначе погледнато, хубаво ястие можем да сготвим и когато в пържените бъркани яйца добавим малко качествен бекон, масълце, хубави подправки, пресен магданоз и... ето ти едно великолепно и в същото време невероятно вкусно ястие, нали така? (Усмихва се.)
- Абсолютно! Иначе, кое хранене според теб е здравословно?
- Здравословно бих нарекъл хранене, което е свързано със самото качество на продукта. Когато той е с доказан произход и качество, тогава спокойно мога да го нарека здравословен. По този начин човек се храни правилно. В крайна сметка, за да се храни здравословно, човек трябва да купува качествени продукти.
- А най-полезното ястие според теб?
- Има ястия, които са според вкуса ни. Ако харесваме нещо, особено пък ако го обичаме, то е полезно. Стига, разбира се, да не вреди на нашия организъм. Всъщност полезно ястие няма - просто има такова, което е вкусно, и друго, което не е по нашия вкус.
- Най-вредният хранителен продукт, за който се сещаш?
- Обективно погледнато, това са захарта и солта. Но от друга страна, всичко е вредно, когато  е предозирано - всяка дозичка е малка отрова. Така че, според мен, такова понятие като вреден продукт няма. Всичко, ако се прекали с него, е вредно, защото колкото е по-голяма дозата, толкова тя е по-отровна.
- И златното правило на готвача е...?
...
[!]

На 62-ото Световно първенство по ски за журналисти, което се проведе в испанския ски-център Бакейра-Берет, българският отбор записа поредния си успех.
В оспорвана надпревара да защити миналогодишния си златен медал, нашият изпълнителен директор Юлиян Стоянов се класира четвърти в гигантския слалом. В уникалната комбинация между гигантски слалом и класическо ски-бягане на 5 км общо трима българи се класираха в топ 10 в различните възрастови групи. Любомир Бояджиев от Нова Телевизия е 7-ми в генералното класиране, Юлиян Стоянов е 8-ми, а Веселина Маринова от сп. "Меню" е на 8-о място при жените.
Тази година в Пиринеите България бе представена от 8 журналисти, оборудвани изцяло със ски Rossignol, осигурени за българския отбор от верига спортни магазини SLS, и застраховани от Евроинс. Страната ни вече може да се похвали и с още едно сериозно признание в ските – с вицепрезидентския пост в международната организация на журналистите скиори SCIJ. С подкрепата на 27 от 30 държави за поста беше избран Александър Богоявленски – председател на Българския ски клуб на журналистите (БСКЖ) и представител на медийна група България ОН ЕР.
"Лична драма“

- Дени, известен си с голямото разнообразие от теми, които представяш в новинарските емисии и bTV Репортерите, като отскоро вече пое и още едно предизвикателство - водиш новините на сутрешния блок  „Тази сутрин” в делничните дни. Заедно с колежката ти Кристина Баксанова - утвърденото лице на емисиите, се редувате на седмичен принцип. Кажи ми обаче сега, кое интервю или репортаж от десетките, които си правил до момента, никога няма да забравиш?
- Преди години бях водещ на сутрешния блок на несъществуващата вече телевизия ББТ. Имаше тежка политическа ситуация, отново... Поканих бившия служебен премиер Ренета Инджова. Мислех си, че съм се подготвил добре за интервюто, но тя отговаряше само с „да” и... с - „не”. Изпотих се здраво (смее се), докато приключа интервюто, но се научих, че не задаването на въпроси е важно, а воденето на разговор, който да провокира събеседника да излезе извън въпросите.
- Така е. Всъщност що за човек си ти? Разкажи ми за себе си...
- Мисля, че съм едно съвсем обикновено момче. У-у-упс, по-добре да кажа мъж, че скоро станах на 30 години! (Смее се.) Спокоен и търпелив човек съм, работохолик, прецизен до най-малките детайли. Родителите ми са нормални работещи хора, които са ми дали всичката си любов и старание, за да ме възпитат и отгледат. Роден съм през ноември и съм Скорпион. Но споко, не жиля... в повечето случаи (смее се). Извън работата обичам да прекарвам времето си с близки и приятели на спокойни места, на кино... Като свое хоби мога да определя спорта под всякаква форма. Спортувам всеки ден и това поддържа висок тонуса ми.
- Нищо не каза за любов... Например, колко силно можеш да обичаш?
- Колкото да поставя любовта над всичко лично.
- Какво си пееш в банята, докато си взимаш сутрешния душ?
- Да ти кажа, не пея под душа. Защо ли? Ами защото аз съм един добър съсед и не искам да тероризирам съседите си... (Смее се.)
- И колко време ти е нужно, за да се приготвиш и тръгнеш за работа?
- О, не повече от трийсетина минутки. Много организиран човек съм и винаги знам какво ще облека, какво трябва да свърша и кога да изляза.
- И не излизаш без...?
[!]