Истинската история на Мари Лаво, Кралицата на вуду от Ню Орлиънс

Мари Лаво (Marie Laveau) е известна с това, че е Кралицата на вуду от Ню Орлиънс, но наистина ли е била толкова зла и мистична, колкото се говори за нея?

Никъде по света няма подобен град на Ню Орлиънс (New Orleans). В нито един друг град няма такава смесица от Стария и Новия свят. Никой друг град не показва така вярата си в свръхестественото.

Вземете например легендата за Мари Лаво, Кралицата на Вуду от Ню Орлиънс. Черната жрица с изумителна красота, мадам Лаво притежава огромна сила в общността си. Слуховете за нейните магически способности са толкова известни, че хората все още посещават гроба ѝ, за да оставят подаръци в замяна на малки желания.

Вуду магията, също е голяма част от историята на Ню Орлеанс, въпреки, че значително се различава от възприемането й в поп-културата. Зомбитата и куклите съставляват част от вярванията на вуду. В действителност, вуду (voodoo) е комбинация от западноафрикански религии, пренесени от роби, християнство и традициите на коренното население.

Подобно на популярната концепция за вуду, легендата за Мари Лаво се различава малко от реалността.

Родена около 1801 г., дъщеря на освободената робиня Маргьорит и свободния богат бизнесмен Чарлз Лаво, който е бил мулат, Мари е първото поколение на семейството си, което се е родило свободно. Прабаба на Лаво дошла в Ню Орлиънс като робиня от Западна Африка през 1743 г. Баба й Катрин е закупена от една свободна цветнокожа жена и успешна предприемачка – Франсоаза Помет.

Не е било необичайно свободните чернокожи да купуват свои собствени роби. Въпреки репутацията си на благотворителна жена и важна фигура в чернокожата общност, Лаво също е притежавала няколко роби. В крайна сметка, Катрин успяла да купи свободата си и да построи свой малък дом, където внучката й ще стане известна.

След кратък брак с друг свободен чернокож мъж, Лаво започва тридесетгодишна връзка с белия мъж от Лузиана, с благороден френски произход – Кристоф Глапион. Междурасовите отношения също не са рядкост в Ню Орлиънс, въпреки, че на двойки от различни раси е било забранено от закона да сключват брак.

Лаво била всеотдайна католичка през целия си живот, а вудуто й не било несъвместимо с нейната католическа вяра.

В предната стая на нейната къща се помещавали олтари, пълни със свещи и свети изображения. Тя водила седмични срещи, които включвали бели и чернокожи хора, при които участниците се обличали в бяло. Те скандирали, пеели и пиели спиртни напитки.

Мари Лаво приемала и отделни клиенти, като им давала съвети за всичко – от спечелване на дела до привличане на любовници. Когато тя умира, на некролога й в „Ню Йорк Таймс“, имало текст гласящ:

„Всички адвокати, законодатели, плантатори и търговци дойдоха да изкажат уважението си.“

Въпреки че хората от всички раси посещавали Лаво и присъствали на церемониите, които ръководила, бялата общност като цяло никога не приела вуду като легитимна религия. Което отчасти е причина, поради която днес вуду все още се свързва с окултното.

Расизмът и естествената склонност на вестниците да търсят сензационни истории довели до описанията на церемониите на Мари Лаво, като окултни „пияни оргии“, а прозвището й като Кралицата на вуду.

Лаво успява да се издигне до видно място в Ню Орлеанс чрез комбинация от силната си личност, благотворителни дейности и естествен усет към театралното изкуство.

По време на живота си тя извършила забележителна дейност в обществена услуга, като лечение на пациенти с жълта треска, помагала на цветнокожи жени, посещавала осъдени на смърт затворници и се молел с тях в последните им часове. След смъртта й, през 1881 г., нейната легенда само продължава да се разраства.

Независимо дали Мари Лаво е била мощна жрица със свръхестествени способности или просто умен предприемач, който е знаел каква е стойността да предоставя на хората спектаклите, които искат, тя несъмнено е интересна фигура с това, че е била чернокожа жена с голямо влияние в дълбокия юг през дните на робството.

И възходът й със сигурност не би бил възможен никъде, освен в Ню Орлиънс.

Източник и снимка: zona666.com