Историята на майка, която избира да не изостави детето си

Наскоро в групата „Майките на София” прочитам текст трогателен, написан от дъщеря ми, Вероника, в който тя съветва една майка на дете с увреждане да не го оставя.

„Няма да ви е лесно, но аз благодаря на моите родители, които не са оставили сестричката ми, когато са научили че е неизлечимо болна“.

Миговете, в които разбираш, че си отгледал и възпитал човек са също дар. Малката ми дъщеря ме прави неописуемо горда.

Аз се казвам Делянка, а вдъхновителят ми за живот - Александра. Тя е моята първа дъщеря. Родих я преди 34 г през есента. Красива като ангел, чакана с трепет и притеснения...За съжаление притесненията се сбъднаха. Родена беше с пълна слепота, а впоследствие установени и друго заболявания. Неизлечими.

Светът рухна, щастието трая само 7 месеца. Отричането и неприемането на факта са следващият етап. Озлобен търсиш помощ, защото детето ти не заслужава, но съдбата не е в твоя отбор. Живееш между воденето по болници, лекари и болка.

Взираш се часове в ангелските очи и се молиш чудото да стане. Но идва друго чудо. След 4 години се появи другата ми принцеса.

С появата на втората ми дъщеря заговори чувството на отговорност, че аз трябва да се съхраня, защото съм нужна здрава майка. Събрах се и започна друг вид борба. Днес ме съпътства, че не съм дала това на децата си, което е трябвало.

Александра е двигателят ми, мисля, че без нея аз не бих живяла. Тя ме научи, че на човек му е нужно само да му казваш че го обичаш и да му целуваш ръка. Моята принцеса сияе когато и казвам, че е красива. Този момент е прекрасен. Разбрах, че когато си паднал хората те забравят, а други те натискат да останеш там. Но ти изпраща други носители на топлина (Господ е велик). Събуждащо и вдъхновяващо е когато чуваш „мамо“ от устата на Ангел (тези деца са) така ден след ден борба за живот на Ангел...

Миговете, в които разбираш че си отгледал и възпитал човек, са също дар. Малката ми дъщеря, която вече е на 30 години ме прави неописуемо горда.

Мили хора, ние сме обикновени с моите деца, чакащи топли ръце, но се опитваме да правим хората щастливи и потребни. Това е историята на една обикновена майка на две необикновени дъщери – Александра и Вероника.

Източник и снимки: vesti.bg