Избрах любовта пред милионите на родителите си - втора част

Любовта е над парите

Когато разказах на Марин за случилото се с родителите ми, той очакваше, че ще се съобразя със заповедта им, но аз му заявих, че на този свят за мен няма нищо по-важно от нашата любов. Трудно ми беше да повярвам, че мама и татко избраха престижа си пред щастието и бъдещето на единствената си дъщеря. Те очевидно бяха по-загрижени какво ще си помисли обществото, ако този слабо образован дизайнер с ниски доходи се сроди с нашето семейство. Особено ме ядосваше факта, че дори не положиха минимални усилия да опознаят Марин. Ако любимият ми беше лош човек, който се отнасяше към тях с неуважение, тогава щях да го зарежа, но той е перфектният мъж!

След като уверих Марин, че няма да го напусна, отново се опитах да разговарям с родителите и братята си. Информирах ги, че с приятеля ми имаме намерение през уикенда да се оженим. Освен това им казах, че съм им дълбоко благодарна за помощта, любовта и подкрепата, която ми оказваха години наред, но вече нямам нужда от тяхната закрила. Родителите ми бяха шокирани и гневно изясниха колко са разочаровани от мен. Преди да си тръгна, ясно заявиха, че съм срам и позор за цялото семейство. За съжаление, както очаквах, братята ми взеха тяхна страна.

Послепис

Преди няколко дни с Марин отпразнувахме шест години от сватбата си. След като се оженихме, двамата наехме малък апартамент, в който живеем и до днес. В момента работим усилено, за да си купим наше собствено жилище. Печелим добри пари, но след като платим наема и отделим за разходите на сина ни, не ни остава много. Ако родителите ми не бяха ме принудили да избирам, не се съмнявам, че днес с Марин щеше да водим луксозен начин на живот.

До ден днешен родителите ми не разговарят с мен. Понякога се чувам с братята си, но не сме близки. Никой от тях не познава сина ми и не очаквам скоро да проявят интерес. Все още ме боли, когато си спомня за случилото се с родителите ми, но те са тези, които ме накараха да избирам между тях и съпруга ми. Изключително ограничени и невежи същества. Само защото са богати и имат престижна работа, смятат, че са по-добри от всички останали. Те отказват да общуват с хора, които имат различен произход и начин на живот, и това е толкова тъжно. Имат пари, но нямат сърца.