Изневярата ми дава онова, което бракът ми отнема

Аз съм от тези жени, които хората сочат с пръст. Лъжкиня и измамница. Никога не съм имала перфектен брак. Съпругът ми обаче вярва, че съм му била вярна през последните седем години. Но аз не съм. Убедена съм, че мнозина ще ме критикуват, докато четат изповедта ми. И може би трябва ... За това, което съм сега, е виновен единствено баща ми. От дете ме биеше и унижаваше. Наричаше ме боклук, малка уличница, псе... Израснах с убеждението, че съм никому ненужна. Нямах самочувствие, а депресията беше мой верен спътник. Днес съм красива, очарователна, привлекателна жена, с отлично чувство за хумор.

Красотата е моето проклятие. Наясно съм с качествата си и ги използвам, за да получа това, което искам. Знам точно какво трябва да направя, за да вкарам мъжете в леглото си. Въпреки това не съм сексуален маниак и не търся любов. Използвам изневярата като вид терапия, която трябва да излекува травмите от детството ми. Така и не успях да се преборя с комплексите си. Изпълнена съм с омраза и ниско самочувствие. От години се боря с биполярното разстройство и вярвам, че травмата и генетиката са виновни за това. Знам, че съпругът ми ме обича, но понякога това не е достатъчно.

В началото на брака ни той злоупотребяваше с гледането на порно филми, често пътуваше и не се консултираше с мен по някои важни семейни въпроси. По този начин успя да ме отдалечи от себе си, но заради децата не бях готова да го напусна. Затова започнах му изневерявам. Така се залъгвам, че все пак някой има нужда от мен. Мразя да бъда пренебрегвана, защото това ми напомня за баща ми. Изневярата ми дава онова, което бракът ми отнема. А когато всичко свърши, отново изпадам в депресия. Отчайвам се, плача и страдам тихо и така, докато не открия следващия си любовник.