Аз съм типичната неудачница. Цял живот страдах от някакви комплекси и сега, на четиридесет и пет годишна възраст, разбрах, че нищо не може да се промени, без значение какво казват психолозите и всякакви други експерти.

Аз съм на 67 и съм омъжена от дългите 49 години. Дъщеря ми е на 48., семейна и без деца. Със съпруга си живеят отделно на квартира, но сме на един етаж. През последните пет години не работя, опитвам се да водя активен начин на живот: посещавам екскурзии, концерти.

Израснах в голям и не толкова приветлив и напрегнат град. Когато навърших 21, се запознах с Галин - младеж от село. Няколко години бяхме двойка и въпреки че той настояваше да се оженим, както подобава на старите традиции, приех да стана негова съпруга.

Мия чинии и плача. От тези сълзи, дето тръгват сами, когато натрапчиво превърташ в главата си нещо и не можеш да се спреш.