Не съм от майките, които желаят да задържат дъщеря си завинаги при тях. Напротив - с Ванеса сме в прекрасни отношения. Още от малка, тя ми се доверяваше напълно и споделяше с мен всички свои проблеми.

Трудно е да бъдеш част от любовен триъгълник. Лъжи, откраднати моменти, сълзи от радост и мъка, обещания, горещи молби, любовни мечти… Историята на В.А. е пример за това, че съществуват жени, които с лекота оплитат в мрежите си обвързани мъже.

След години забързан семеен живот, съпругът ми и аз непрекъснато се карахме, докато накрая се разделихме. Но никой от нас не предполагаше, че именно това е решението на проблемите ни.

Точно така, няма грешка в заглавието! Зная, че популярният израз гласи „по-добре късно, отколкото никога“, но моят опит показва, че нещата отлагани за по-късно най-често остават за никога.

Децата в училище ме наричаха Ракиши. Сещате се, оня от кеча. Проблемът е, че само аз имах прякор на кечист, без да съм особено добра в този спорт. Да, много пъти се биехме момичета срещу момчета, дори веднъж изкъртихме вратата на класната стая, но не това беше причината да ми викат Ракиши. Причината е, че в училищните ми години, преди гимназията, бях дебело дете.