Къде си ти, моя истинска любов?

Самотата бързо може да унищожи здравия разум – ЖУЛ ВЕРН

Първият път, когато се омъжих, бях млада и невинна девойка. Със съпруга ми учихме в института в един и същ курс. Любовта ни беше като във филм, защото не послушахме никого, сключихме брак и едва след сватбата се запитахме къде ще живеем. Имахме много проблеми, родителите ни нямаха възможност да ни помагат, и двамата взимахме смешни стипендии. На семеен съвет решихме съпругът ми да продължи образованието си, а аз - да потърся работа, за да обезпеча семейството финансово. Валери обеща, че когато се дипломира и си намери работа, ще се върна в университета. За щастие бащата на моята приятелка ме нае във фирмата си. Шефовете се оказаха добри хора, плащаха ми отлично, мъжът ми спокойно учеше, без да се притеснява за материалното ни състояние.

Изминаха няколко години. Валери се дипломира и точно когато си помислих, че мога да продължа образованието си, той ме напусна заради друга. И така приключи нашата "неземна любов". След раздялата ни останах необразована, без съпруг, в нает апартамент. Добре, че поне имах работата си. Обмисляйки как да променя живота си, взех твърдото решение да завърша обучението си във вечерния отдел. Три години се въртях в едни и същ кръг: работа-учене-работа. Нямах достатъчно време за сън, да не говорим за личния ми живот. Отслабнах много, но още преди да се дипломирам, във фирмата ме повишиха. Година по-късно срещнах втория си съпруг. Страхотен човек, забавен, амбициозен, енергичен - бързо намерихме общ език и решихме да се оженим.

И двамата работехме, съответно и материално бяхме добре. Чавдар, вторият ми съпруг, имаше мечта да започне собствен бизнес. Мечтите са хубаво нещо, стига да имаш начален капитал. На семеен съвет преценихме, че ще работим допълнително и за да спестим пари, ще се преместим при родителите му. Допълнителната работа се падна основно на мен, тъй като мъжът ми се занимаваше с организирането на бизнеса ни. Започнах да пестя от всичко: храна, забавления, дрехи - ходих с едни есенни ботуши почти две години. Вярно, спестяванията почти не се отнасяха до съпруга ми, защото той все повтаряше, че се налага да има полезни контакти, затова трябва да изглежда прилично. А животът с родителите му беше кошмарен: свекърът злоупотребяваше с алкохола, свекървата вечно крещеше и постоянно намираше за какво да ме обвини. И ето че най-накрая създадохме "собствен бизнес"!

Надявах се, че вече ще можем да се изнесем отделно, но съпругът ми ме помоли да бъда търпелива, твърдейки, че още се налага да пестим. Обеща, че скоро ще се обзаведем с наш дом, ще обиколим света, ще ми купи нови дрехи и обувки от модерен бутик. Той наистина изпълни всичките си обещания, само че не към мен, а към друга. Една вечер се прибра целият облян в сълзи, падна на колене и жалостно заяви, че разбира какво ми дължи, но любовта се е оказала по-могъща от него. Докато той се разкайваше, свекървата побърза да ми събере багажа. По време на развода се оказа, че алчността му е по-силна от любовта, благоприличието, чувството за благодарност и т.н. Получи се така, че Чавдар доказа пред съда, че нямам нищо общо с бизнеса му. След като се ожени за любовницата си, бившият ми съпруг веднага купи апартамент и луксозен представителен автомобил.

Следва продължение: