Къде си ти, моя истинска любов? - втора част

За пореден път останах сама, на квартира, без никакви пари и отчаяно се питах защо животът винаги ме удря на едно и също място. Дали заради моята лековерност и великодушие просто ме използват и накрая ме захвърлят на боклука? С намерението да разбера самата себе си, посетих психолог, който ми каза, че майчинският ми инстинкт и отдаденост са силно развити, затова се отнасям със съпрузите си с такава всеотдайност. Изкривената ми любов оказва натиск върху тях и те ме напускат, за да бъдат независими. Две години по-късно срещнах друг мъж - успешен и заможен бизнесмен. Очарована реших, че най-накрая птичето на късмета е кацнало на рамото ми. Ето, в живота ми се появи човек, който не се нуждаеше от саможертвите ми, напротив, щях да бъда до него, сякаш зад каменна стена.

Той започна да ме защитава от всички житейски трудности, предложи ми да се оженим, обещавайки, че ще ме носи на ръце. Имаше само едно условие... Или по-скоро, дори не беше условие, но упорито желание да напусна работата си и да се посветя на къщата и брака ни. Освен това не бързаше да имаме деца. Бих разбрала молбата му, ако имахме дете, но да стана икономка и бавачка на съпруга си, да напусна работа и да се превърна в поредната отегчена богата жена - това не е за мен! Спорихме дълго, непрекъснато се опитвах да го убедя, че е важно и аз да се чувствам човек, обясних му, че самият той ще се отегчи с жена, която живее затворена между четири стени, но безрезултатно. В крайна сметка се скарахме и се разделихме. Плюх на личния си живот и се заех изцяло със собствената си кариера.

Работих упорито и резултатите бяха видими - заемах важна позиция, натрупах пари, постигнах успех. Сега съм на 38 години. Имам апартамент, лятна къща и кола. Бутиците и задграничните пътешествия се превърнаха в нормален начин на живот за мен. Имам много приятели и обожатели, тъй като съм хубава, добре поддържана жена. Имам любовник, който е с 6 години по-млад. Кълне се, че ме обича лудо. Само където е семеен и няма търпение да се разведе, за да се оженим. Мисля си и размишлявам, че той тепърва трябва да гради кариера и е ясно, че аз като опитен лидер с големи възможности ще му помагам във всичко. Заплатата му е смешна в сравнение с моята, което означава, че ще се наложи да давам пари за издръжка на детето му, докато напредне в бизнеса. И после какво? Няма ли и младият ми любовник да ме напусне, точно като бившите ми съпрузи? А и честно казано, не съм влюбена в него. Омръзна ми духовната самота. По празниците се чудя къде да замина, за да не седя сама у дома с чаша вино. Повечето от омъжените ми приятелки избягват да ме канят на гости - вероятно се страхуват да не им прелъстя съпрузите. Защо съдбата се отнесе толкова несправедливо с мен?