Как иначе се хранят 5 гърла

Изпаднах в шок, когато научих за предстоящата сватба на бившия ми приятел Тошко и моя съученичка. Парадоксът в случая бе, че той уж беше много влюбен в мен и само допреди броени месеци се канехме да се женим. Двамата бяхме двойка повече от три години и живеехме на семейни начала в моя дом. По онова време бях медицинска сестра в градската болница, а той нямаше редовна работа. Основната причина бе, че не се съобразяваше с правилата, влизаше в спор с шефовете си и, общо взето, редовно висеше в бюрото по труда. За сметка на това беше изключително чаровен, магнетичен, романтичен, добър любовник и прекрасен партньор. Ето защо си затварях очите пред неприятни подробности като тези, че вечно ми просеше пари. Все пак имаше и още нещо положително: беше ми верен и изобщо не си падаше по флиртове с други жени.

Не знам още колко дълго щях да се заблуждавам, ако внезапно приятелят ми не си намери работа, която отнемаше по-голямата част от времето му. Непрекъснато закъсняваше, обаждаха му се дори през уикендите да дава дежурства, тъй като не достигал персонал, изчезваше сутрин рано или вечер късно. Когато го питах в коя фирма работи, Тошко нервно измърморваше: "Скъпа, не ми досаждай, достатъчни са ми служебните проблеми. А и шефът не обича да ни посещават външни хора."

Неусетно поведението му стана мъгляво, а аз се превърнах в чужд човек. Опитах се да потуля подозренията, но да си сляп и влюбен е опасна комбинация.

Веднъж, докато пазарувах в магазина, видях Тошко на касата, а пред него сметана, ягоди и шампанско. "Охо, очаква ни страстна любовна нощ" - помислих си и за да не разваля изненадата, се прикрих зад един щанд. Щом се прибрах у дома, бързо си взех душ и гола се опънах в леглото в очакване любимият да се прибере. Представях си как ще напълним чашите с пенливото питие, ще намажем телата си със сметана и ще си подаваме в устата сочни ягоди. Той обаче не си дойде. Накрая ми омръзна да лежа повече от час разголена като еротична муза и се опитах да се свържа с него по телефона, който обаче се оказа изключен.

Тошко се прибра следобед на другия ден. Не избързах да се хвърля в прегръдките му от радост. С интуицията, която имат повечето влюбени жени, предусещах, че ме очаква неприятност. Без да бърза, приятелят ми отвори гардероба и нахвърли дрехите си в един сак. Не го спрях, нито му зададох въпрос къде отива. Вече знаех, че шампанското и сметаната не са били за мен. Когато събра багажа си, се обърна и спокойно каза: "Няма да те лъжа, в живота ми има друга, за която ще се оженя. Всъщност ти я познаваш, при това много добре. Дида - съученичката ти от гимназията..."

Стиснах очи до болка. Господи, каква глупачка съм! Лично аз ги запознах преди няколко месеца, когато случайно се засякохме в един ресторант. Зарадвана от неочакваната среща, приех да й гостуваме два-три пъти. Но тогава тя живееше с друг – някой си Николай, а от предишна връзка имаше дъщеря. Спомних си как съученичката ми се оплака, че доста често приютявала майка си с поредния й любовник, а Дида не работела и цялото й семейство се прехранвало от заплатата на Николай. От откровеността, с която Тошко говореше, осъзнах, че има сериозни намерения към нея. Дълго след като той си тръгна завинаги, стоях безмълвно, вперила поглед в стената.

Изминаха няколко месеца. Въпреки болката продължих напред, докато една нощ с дежурния лекар ни повикаха на адрес. Като медицински работник съм виждала много трагедии, но онази вечер гледката ме порази - млад мъж бе направил опит за самоубийство. Откарахме го с линейка в болницата, докторите го спасиха, но нещо ме караше да не се отделям от леглото му. Така разбрах, че това е онзи Николай, който живеел с Дида, и в деня на сватбата й с Тошко посегнал на живота си от отчаяние. Тогава споменът за предателството на бившия ми приятел се завърна с пълна сила. Разбирах защо Николай е постъпил така, нали и аз самата бях на крачка от подобна лудост. За щастие негови близки го открили навреме и подали сигнал до спешния телефон. Трогната от искрената му мъка, аз също разкрих коя съм. Говорихме си с часове, споделяхме разочарованието от предателството на хората, в които сме вярвали безпределно, лекувахме раните си взаимно. Николай спаси мен, а аз - него. А когато всеки срещна своята истинска любов, превърнахме приятелството си в семейно.

Оттогава минаха години. При нас всичко е наред, но при Дида цари пълен хаос. От техни познати наскоро научих, че близките й – порасналата дъщеря, майка й и любовникът, живеят на гърба на Тошко. Дида пак била безработна и Тошко издържал многолюдното й семейство. Вече не само че не бягал от работа, а и имал допълнителна. Е, как иначе се хранят толкова гърла? В крайна сметка сам си пожела тази съдба.

Румяна

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"