Как се научих на семеен живот

Искам веднага да ви кажа, че със съпруга ми живеем в пълна хармония и взаимно разбирателство. Понякога спорим за дреболии, но те са по-скоро смешни, отколкото сериозни. Както и да е, веднага се сдобряваме и заедно решаваме всички проблеми.

Омъжена съм от десет години и имам деветгодишна дъщеря. Съпругът ми е с няколко години по-възрастен от мен, но разликата не си личи. Не мога да кажа, че има благ характер, често се дразни от най-малкото, въпреки това бързо му минава гнева, което, разбира се, е добре за семейния климат. Първия път, когато се омъжих, бях съвсем млада и неопитна. Не сключих брак от любов, а защото всички покрай мен минаха под венчило. Мисълта, че греша, се появи точно в деня на сватбата, но вече беше късно.

Съжителството с първия ми съпруг продължи година и половина и все още си спомням подробностите, сякаш беше вчера. Направих всички грешки, които младите съпруги допускат: сърдех се за дреболии, не обръщах внимание на домакинските дела, винаги бях недоволна и постоянно търсех майка си за съвет. Правех интриги, изпадах в истерии, дори отказвах да го пусна в леглото, като наказание за лошо поведение. От своя страна съпругът ми се опитваше да ме подчини, показвайки ми, че той е шефът в къщата.

Почти всеки ден майка му идваше да ме учи как да живея, а на оплакванията ми съпругът ми отговаряше, че съм длъжна да се подчинявам на свекърва си! След година и половина, останала без сили, реших, че е време да се разведа. И без това нямахме деца, тоест нищо не ни свързваше. По принцип инициативата за раздялата ни, беше моя. Година след развода, избягвах да се срещам с мъже - опитвах се да си отдъхна от предишния семеен живот.

С втория си съпруг се запознахме случайно на автобусната сбирка и шест месеца по-късно се оженихме. Преди сватбата и двамата решихме, че ще живеем независимо и поотделно - без тъщи и свекърви. Честно казано, в началото постоянно ми се искаше да упреквам мъжа си за недостатъците му: за разхвърляните дрехи, непочистената маса - винаги може да намерите "грехове", ако желаете. За щастие успявах да се въздържа, казвайки си, че това са дреболии и не си струва да си развалям настроенето.

Следва продължение: