Как се научих на семеен живот - втора част

Днес, ако имам някакви оплаквания, не дебна съпруга си на прага, за да го съсипя с обвинения. Търпеливо чакам да се измие, да вечеря и почине. По-лесно е да говориш с мъжете, когато са нахранени. Тогава са готови да те изслушат спокойно. И никога не му казвам нищо с категоричен тон, а се старая да изглежда така, сякаш търся помощ. Не се обръщам към съпруга си с покровителствени интонации, дори и на майтап, защото не се знае кога му се смее и кога го боли. Малките разходи в бюджета си ги правя сама, но за по-големите, се опитвам да се консултирам с него.

Заедно обсъждаме големите покупки, викаме и дъщеря си, за да й обясним с колко пари разполага семейството ни, какво можем да купим с тях, от какво се нуждаем. Разбира се, никога не отказвам интимни ласки на съпруга си. Като цяло, това е последното, с което бих го "наказала". Не ми се слушат оплакванията на жени, които не спят с мъжете си, но се жалват, че са потърсили настрани онова, което не получават у дома. Не трябва да се преструвате на монахини и и да мислите, че многообразието в сексуалните отношения е за куртизанки.

Сексът е удоволствие, а не само начин да се сдобием с потомство. Съпруга, която удовлетворява мъжа си в леглото, никога няма да има проблеми с него. Един от плюсовете в брака ми е, че веднага си уточнихме отношенията с родителите ни. Обичаме ги, каним ги на гости, помагаме, сами ги посещаваме, но не допускаме да се ровят в живота ни. Тоест, не споделяме проблемите си с тях, не се оплакваме един от друг, не търсим подкрепата им в споровете ни. И двамата с мъжа ми си имаме своите тайни. Понякога знам, че съпругът ми ще възрази срещу някоя покупка, затова я крия от него. Ако сме в лошо настроение, избягваме да обсъждаме важни неща.

Когато човек е ядосан казва неща, за които после съжалява. Изчакваме да се успокоим и тогава разговаряме. В подобни моменти обичам да пазарувам или влизам в банята, докато бурята премине. Добре е за здравето, ако напълните ваната с ароматни масла или с лечебни билки. Убедена съм, че домашният комфорт почти сто процента зависи от жената, от нейния ум, такт, дори хитрост и търпение. Лично аз разсъждавам простичко - това е моето семейство, моята къща и искам да си живеем добре, а за щастието на близките си съм готова на всичко.