Как си търсих спонсор в интернет

Омъжих се на 19 години, а пет месеца по-късно се роди синът ни. Със съпруга ми станахме двойка още в училище, не сме планирали да се оженим толкова млади, но когато забременях, трябваше да сключим брак. Не мога да кажа, че съжалявам за решението си. Първите няколко години живеехме много добре, и двамата продължихме образованието си, а родителите ни се редуваха да гледат сина ни. След време си намерихме работа в различни компании. Въпреки че не взимахме големи заплати, парите ни стигаха. Със съпруга ми никога не сме имали някакви специални потребности. Не съм си казвала, че той е длъжен да печели повече, само защото е мъж. Струваше ми се напълно нормално да внасяме приблизително равни дялове в бюджета. Когато навършихме 30, бракът ни се разпадна.

По принцип раздялата ни не се случи за един ден. Просто постепенно загубихме интерес един към друг. Не ми харесваше, че мъжът ми спря да се поддържа: коремът му порасна, с дни не се бръснеше, като цяло изглеждаше немърлив. Преди беше умен, весел и пълен с енергия, а през последните няколко години от брака ни напълно се занемари. За разлика от него, аз бях изпълнена с живот: след работа посещавах спортния клуб, записах се за танци и обичах да излизам вечер с приятели. Веднъж той просто опакова нещата си и замина при майка си, като не се сбогува нито с мен, нито с детето. Шест месеца по-късно подадох молба за развод, а съпругът ми нямаше нищо против.

Ето така на 30 години отново се оказах "в активно търсене". Регистрирах се в сайт за запознанства и започнах да си кореспондирам с различни мъже. Предимно общувах с богаташи - самият живот ме подтикна към това решение. Един от първите, с които се запознах, беше Роман. Той живееше в София, но често посещаваше града ни по работа. Флиртът между нас се разви много бързо. Роман не беше щастлив, че работя толкова усилено. Пристигайки в нашия град, новият ми приятел искаше да прекара цялото си свободно време с мен, а това не се вписваше в моя график. Веднъж Роман ме попита каква заплата получавам. Отговорих му честно, а той се разсмя.

Същата вечер ми подари солидна сума и ме помоли да си потърся друга работа, с по-лек режим. Досега никога не бях получавала толкова пари и буквално останах изумена. Тази сума беше последвана и от други и постепенно започнах да свиквам с по-луксозен начин на живот: напуснах работата си, направих ремонт, изпратих сина си на курсове по английски и се обзаведох със скъпи дрехи. Но тъй като не можех да стоя със скръстени ръце, започнах работа като библиотекарка. Ето тогава открих простичката истината, че е много по-добре да имаш зад гърба си богат човек, отколкото да се блъскаш като роб.

След като връзката ни с Роман приключи по негова инициатива, се върнах в сайта за запознанства, но този път с ясното съзнание, че си търся заможен мъж. Имах нужда от спонсор. Бях начинаеща в търсенето, затова избрах грешна стратегия: сама се свързвах с хора, които в предварителната анкета бяха посочили, че са готови да издържат жена. Но на срещите ни обикновено се оказваше, че те са имали предвид чаша кафе и секс. Това не ме устройваше и промених тактиката. Сама написах, че търся спонсор, който ще ме освободи от материални притеснения и битови проблеми.

Следва продължение: