Лъжа е, че времето лекува

Преди две години, приблизително на 60, почина майка ми от рак. След като я оперираха, всеки ден с малкия ми син я посещавахме. Бях с нея до последния й дъх, видях страданията й, опитах се да й помагам, надявайки се на чудо. Все още преживявам и най-малките моменти, през които бяхме заедно. Мама отгледа мен и брат ми сами, затова още не мога да преглътна, че вече я няма на този свят. Много я обичах и се чувствам така, сякаш са откъснали парченце от сърцето ми.

В душата ми е празно и не мога да запълня празнотата с нищо. В последствие се разболях. Три години преди мама да почине, баба също ни напусна. Сега къщата е пуста и само спомените за добрите стари времена още живеят между стените й. Имам прекрасен съпруг, на чиято помощ и подкрепа винаги мога да разчитам, но без мама ми е трудно да продължа напред. Лъжа е, че времето лекува.