Любовникът ми ме превърна в щастлива и спокойна жена

Ще започна с това, че съм щастливо омъжена от 17 години и никога не бих заменила съпруга си с друг мъж. Чувствата ни не само че не прегоряха с времето, а напротив, станаха още по-силни, отколко в началото на връзката ни. Перфектното семейство? Възможно е, но само с уговорката, че през последните 10 години редовно имам любовници. Преди да започнете да се възмущавате от моето "неморално поведение", бързам да добавя, че съпругът ми ме обожава и ми се доверява на 100%. Той все още не знае за двойния ми живот, но дори и да се досеща, е убеден, че поради различни темпераменти имам нужда от много повече секс. Във всеки случай избягва да ми устройва сцени на размисъл и ревност.

Никога не съм била романтична млада жена, мечтаеща за истинска любов. Морално бях готова за факта, че първият път може и да не сполуча с партньора си, но вторият или третия път задължително ще се стигне до щастлив брак. Освен това съм любопитна и копнеех за експерименти. Струваше ми се твърде скучно да се откажа от всички радости в живота и да се съсредоточа само върху един-единствен човек. Следователно, за разлика от връстниците си, аз не започнах "сериозна връзка" и не се вманиачих в първата си любов - леките и леки натоварващи романи напълно ме устройваха. Това продължи, докато не срещнах Мартин.

Веднъж го видях в коридора на университета и си помислих, че този красив мъж вероятно е много по-интересен и опитен от моите връстници. Голямата разлика във възрастта изобщо не ме притесни и смело му подадох телефонния си номер, записан, както сега си спомням, на скъсан лист от тетрадка. Той ми се обади два дни по-късно. Ето така започна нашата история. Въпреки че както след време Мартин ми призна, недоумявал защо едно 17-годишното момиче ще обърне внимание на 30-годишен мъж. Копнеех за приключения и само няколко месеца след първата ни среща разбрах, че той е моята сродна душа. Не бързахме да формализираме връзката си, но родителите ми настояха - или официален брак, или да не ме заблуждава повече. Мартин, разбира се, избра първия вариант и скоро след това разменяхме обети под тържествения марш на Менделсон.

В началото на брака ни се чувствах щастлива и се задоволявах с онова, което благоверният ми предлагаше. Той не ме притискаше и изглежда, умишлено не ми досаждаше с ласките си, така че по-бързо да свикна с новия си статус и различен ритъм на живот. На мен обаче ми се искаше повече новости страст, но както се оказа по-късно, Мартин не беше способен да ми ги дари. На него му беше достатъчно да изпълнява съпружеския си дълг веднъж на две седмици, докато аз бях готова да експериментирам всяка вечер. Уви, без значение колко усилия полагах, не успях да събудя апетита на мъжа си. Наистина, през останалото време се разбирахме добре, така че и през ум не ми минаваше мисълта за развод. Да, студенината му ме обиждаше, но се надявах, че появата на деца ще ни помогне да се сближим, включително в интимен план.

Новината за бременността ми зарадва Мартин. Той реши, че най-накрая ще може да диша спокойно, защото вниманието ми ще бъде фокусирано върху бебето, така че няма да му досаждам с моите любовни мераци. О, колко грешеше! Струва ми се, че след бременността изпитвах още по-голяма нужда от секс, внимание и обич, отколкото докато бяхме бездетна двойка. Съпругът ми беше изумен от неудържимата ми енергия: имах достатъчно сили да си гледам детето, а нощем да организирам романтични изненади в спалнята. За съжаление това не продължи дълго. След няколко месеца активен тормоз от моя страна, той нежно поиска почивка, съветвайки ме да прекарвам повече време с детето и да не се занимавам с глупости. За първи сериозно се скараме. Бях толкова обидена, че няколко дни спах в детската стая, обмисляйки как да продължа живота си напред.

Следва продължение: