Любовта провали живота ми

Години наред ходих с големи очила, бях отличничка в училище, скромна и пълна с комплекси. Но през един прекрасен ден се появи Той. Беше 8 декември, фаталната среща се състоя в двора на баба ми (дойдох при нея за уикенда). Бях почти на 14 години, 9-ти клас, а Юли беше на 18. Стояхме с приятелка на двора, когато очите ни се срещнаха. Това беше и мигът, който промени живота ми. Няколко дни по-късно той казал на приятелката ми, че съм много красива. През следващата ни среща аз бях мълчалива и срамежливо обръщах глава настрани. Не мога да кажа, че Юли беше някой красавец, или че притежаваше по-особено обаяние, но в него имаше нещо. Висок, със зелени очи, широки плещи, по-възрастен от мен с четири години и вероятно именно това ме привлече. Общо взето аз, скромната отличничка, се влюбих в хулиган.

Вероятно връзката ни би се развила нормално, ако за своите 18 години, Юли не злоупотребяваше с алкохола. Компанията му също обичаше да пие и постоянно се замесваха в скандали с полицията. Може би му липсваше бащино възпитание, тъй като съдбата беше приковала баща му към легло, още когато Юли е бил на четири години. Горката му майка е посветила живота си на болния си съпруг и разхайтен син. Постепенно с него станахме двойка. Въпреки че оттогава изминаха 13 години, много добре си спомням миналото. Ние сме деца на 90-те години. Нямахме пари, не висяхме по кафенета и кина, криехме се във входовете зимно време, а лятото седяхме на пейките. Не разполагах с джобни, а и честно казано никой от приятелите ми също нямаше.

Мама бе самотен родител и с брат ми ни отглеждаше сама. Градът ни беше малък и беден, даваше ни пари само за кифлички, а ние си купувахме цигари. С Юли се срещахме всеки ден, дори го запознах със семейството си. Тогава те не знаеха много за него и всичко можеше да се развие по различен сценарий, защото той временно спря да пие и изостави компанията си. За съжаление навикът си каза думата и той отново се върна към старите си привички. Много скоро репутацията му стана толкова лоша, че всички казваха: " О, горката Софи, трябва да я спасим." И сякаш, за да налее допълнително масло в огъня, Юли вечно идваше пиян у дома. Разбрала истинската същност на приятеля ми, мама ми забрани да се виждаме.

Но по онова време бях толкова влюбена, че си сложих розовите очила и се преструвах, че нищо не забелязвам. За да бъдем заедно, започнах да бягам от училище. Тогава мама ми предложи опция: "Ако Юли спре да пие поне за няколко месеца, ще ти позволя отново да се срещате." По принцип нормално предложение и ако той наистина искаше да бъде с мен и не мислеше само за себе си, щеше да се съгласи. Но приятелят ми нагло се засмя и за пореден път се напи. Скубах си косите, защитавах го, докато в същото време Юли лежеше пиян на улицата. Близките ми започнаха да ме преследват, стигна се дотам, че не можех можех спокойно да изляза на улицата! Непрекъснато се карахме, взеха ми телефона и ключовете. За назидание бях поставена под домашен арест. Не се страхувах от нищо. Вечерта се обадих на приятелката си я помолих да каже на Юли да ме чака под терасата. Изготвях план за бягство.

Следва продължение: