Мамо, моля те, спри да пиеш!

Не знам откъде да започна, към кого да се обърна за съвет. Майка ми се нуждае спешно от помощ. Наистина искам тя да бъде отново предишната - красива, добра, весела и най-важното - да спре да пие. Веднъж завинаги да се отърве от този проклет алкохол...

Адът започна, когато баща ми ни напусна. Преди три години бяхме щастливо и задружно семейство. Разполагаме със собствен тристаен апартамент, лятна къща, две коли, а майка ми беше по-добър шофьор и от баща ми. Татко е собственик на два магазина, затова материално не сме били лишавани от нищо. Изглеждаше, че никой и нищо не може да наруши семейната ни хармония. Но един ден баща ми си събра багажа и ни напусна. Тръгна си, без да даде обяснение за постъпката си. По-късно разбрахме, че на дъното на всичко стои една жена. Оказа се, че той си има любовница и незаконен син.

Майка ми преживя много трудно раздялата им. Виждах, че плаче и страда, но не знаех как да й помогна. Страхувах се, че от мъка може да посегне на живота си. Първоначално мама започна да пие скришом, а с времето и пред мен. Стигна дотам, че за да има пари за алкохол, си продаде колата и златните бижута. От сутрин до вечер се наливаше и заради пиянските й запои, я изгониха от работа. У дома настъпи глад и мизерия. Когато положението стана нетърпимо, баба ме прибра да живея при нея.

Осъзнавам, че алкохолизмът е ужасна болест. Днес не мога да позная собствената си майка. Млада жена е, едва на 40, но не се грижи за себе си. Остаря за броени месеци, лицето й е подпухнало, а очите зачервени. Ако знаете колко красива беше преди - винаги елегантно облечена, усмихната, весела и млада... Толкова се гордеех с нея. А сега се срамувам, че ми е майка. Веднъж дойде пияна в училище и се разкрещя, че всички сме я предали и изоставили. Заплашва ме, че ще ме вземе насила при себе си. Обичам я, но как да живея с алкохоличка? Знам, че тя харесва вашия вестник, затова ако сега чете, искам да й кажа: Мамо, моля те, спри да пиеш!