Мъжът ми ме преби пред очите на детето

Толкова съм отчаяна, че не виждам изход от положението, в което се намирам. Посветих си живота на кариерата и дълго време работех съвестно и всеотдайно. Омъжих се на 30 години. Колко упреци от страна на роднините си чух преди това. Всеки считаше за свой дълг да ме предупреди, че ще си умра стара мома. Никой от тях обаче не знаеше, че имам дългогодишна сериозна връзка. С приятеля ми планирахме да сключим брак, едва след като напреднем във финансов план. Почти веднага успях да зачена дете и в седмия месец от бременността излязох в отпуск по майчинство. Можех да работя до раждането, но съпругът ми беше много притеснен за бебето и категорично ми забрани.

Въпреки това не планирах дълго време да вися на врата му. За мен винаги е било недопустимо мъжът да те издържа. Шест месеца по-късно получих примамлива оферта: лидерска позиция, голяма заплата и шанс за дългосрочно развитие. Предложение, на което никой разумен човек не би отказал. Намерих бавачка за дъщеря си, родителите ми също се съгласиха да помагат, оставаше само да съобщя новината на съпруга ми. За съжаление той не я прие добре и двамата се скарахме ужасно.

Никога не съм го виждала толкова гневен. В яда си мъжът ми блъсна вратата зад гърба си и напусна дома ни. Прибра се едва на следващия ден, пиян и побеснял. Слабо си спомням какво се случи после, но знам, че ме преби пред детето. Когато се свестих, от него нямаше и следа. Не знам и не искам да знам къде е сега и какво му се случва. Осъзнавам, че трябва да подам жалба в полицията. Цялата съм в синини, не мога да отида дори до магазина. Чудя се дали да не подам молба за развод или да търпя в името на дъщеря ми? Мама ме съветва да изчакам известно време, а аз усещам, че дълбоко в мен покълва семето на омразата...