Мъжът на приятелката ми - втора част

Изведнъж се ядосах и силно извиках на Марина, че е кучка, която не се интересува от състоянието на мъжа си, не й пука, че е болен, не го уважава и не го счита за живо същество. В гнева си й казах също, че ако съм на негово място отдавна да съм избягала далеч от нея, защото е невъзможно да се живее в такова унижение. След като излях яда си, избутах Марина настрани, извадих хапчета, термометър, налях вода на Валери и го заведох в съседната стая. Той си изпи лекарството и си легна, а аз си взех чантата и си тръгнах. Най-интересното беше, че приятелката ми не каза нито дума, дори не излезе от кухнята. Два дни по-късно, късно през нощта, Валери дойде у дома с куфар. Настинал, целият облян в сълзи, той ми каза, че няма къде да отиде и ме помоли да пренощува вкъщи.

Сложих го да си легне, отново му дадох хапче и се обадих на Марина. Тя не се изненада, спокойно отговори, че е наясно, че мъжът й ще потърси помощ от мен. Накрая добави, че ако се влоши и температурата му се повиши, трябва да се обадя за линейка. На следващата сутрин Марина дойде, видя в какво състояние е съпругът й и успокоена си тръгна. Валери живя у дома почти седмица, докато се възстанови. Отначало го хранех с лъжица. Добре, че бяха празници и не се налагаше да ходя на работа. До Коледа той почти напълно се възстанови и трябваше да мисля какво да правя по-нататък.

Марина така и не се обади повече, но за сметка на това майка ми ме навести и още от вратата се развика, че съм безсрамница, която е откраднала мъжа на най-добрата си приятелка. Как щяла да гледа хората в очите и т.н. А между мен и него не съществуваше нищо повече от обикновена дружба. Двамата просто си разговаряхме или мълчаливо гледахме телевизия. Веднъж Валери ми призна, че не е свикнал на подобен комфорт. С времето обаче започнах да изпитвам по-особени чувства.

Знам, че той също е привлечен от мен. Но пък си и спомням колко силно беше влюбен в Марина. Ако не я обичаше, отдавна би я напуснал, нали? Колкото и да го харесвам, не мога да отнема съпруга на най-добрата си приятелка. Никога не бих я предала. Мисля, че е време да предложа на Валери да се върне при нея и да се опита да оправят отношенията си. Дълбоко в себе си се страхувам, че той ще ме послуша и с Марина ще се сдобрят. Някъде бях чела, че в любовта всички средства са позволени. Но не мога да загърбя морала и да отнема чужд съпруг.