Моят приятел е шизофреник

Вероятно много от вас, момичета, са се влюбвали до лудост. Усещали сте стотици пеперуди да пърхат в стомаха ви и сте жадували да прекарате живота си с любимия. За съжаление не всяка история завършва с хепиенд. С Даниел се запознахме в социалните мрежи. Допаднахме си и скоро започнахме да се срещаме. Отначало не забелязах нищо необичайно в него, но по-късно ми направи впечатление, че на моменти се държи много странно: злоупотребяваше с алкохола, непрекъснато пушеше, говореше прекалено за добро и зло, магии и вещици.

С времето ми ставаше все по-трудно да търпя брътвежите му и поисках да се разделим. Тогава той се разплака и ми призна ужасната истина, че е болен от шизофрения. Баща му също е бил шизофреник. Малко по-късно Дани направи криза и го приеха в диспансера. Първият месец го посещавах редовно заедно с майка му, носех му храна и цигари. Изглеждаше, че приятелят ми се възстановява, говореше и мислеше разумно, но ден преди да го изпишат, внезапно отново се почувства зле.

Крещеше, не можеше да спи нощем и посягаше да бие персонала. Заради тежкото му състояние, лекарите ми забраниха да го посещавам. Майка му ходеше, но мен не ме допускаха. След последното си посещение притеснената жена ми каза, че Дани е напълно неадекватен: псува, крещи, дори не си спомня за мен. Страхувам се, че ще го загубя завинаги. Всеки ден плача и се моля на Бог да възстанови здравето му.