Моята платонична любов

Ако някой ми беше казал преди година, че ще се влюбя в чужд мъж, вероятно щях да се разсмея. Никога преди не съм чувала за "емоционална афера" - термин, който направи връзката ми с Мат толкова трудна. Въпреки че скрих истинските си емоции зад думи като "приятелство", дълбоко в себе си знам какво изпитвам към него. Искам да кажа, че не прекарвате нощем безсънни часове, мечтаейки за някой, който не е ваш съпруг. За щастие емоционалните връзки са по-лесни за прикриване, отколкото физическата интимност и за мой късмет съпругът ми не подозира какво се случва в душата ми. С Мат се запознахме в офиса и от първия миг останах очарована от чара и обноските му.

Той просто умее да разговаря с хората и да ги омайва. Когато разбрах, че си е намерил нова работа, приех новината доста зле. Без него офисът ми се стори пуст и празен. Тогава осъзнах колко много ми липсва. Трудно е да се опише връзката, която съществува между нас. Двамата никога не сме се целували, но непрекъснато жадувам да бъда в компанията му. С никой друг приятел не изпитвам същите чувства. Мат ме кара да се чувствам привлекателна и желана. Откакто станах майка, забравих, че съм жена. Понякога ме взима от работа и с часове стоим в колата му, разговаряйки за разни дреболии. А у дома лъжа съпруга си, че шефът ме е забавил.

През уикендите моята платонична любов гостува на семейството ми с жена си. Всички сядаме на масата и заедно вечеряме "като приятели". Неудобно е и постоянно лъжа мъжа си, но в същото време изпитвам тръпка да пазя тази тайна част от живота си, за която никой не знае. Нямам никакви планове да превърна това, което съществува между мен и Мат във физическа връзка, а и не мисля, че той също би направил необмислен ход. И двамата се съгласихме, че въпреки че сме привлечени един от друг, обичаме партньорите си твърде много, за да ги нараним. Просто ще приемем отношенията си като шанс да почувстваме някакво вълнение в иначе монотонния си живот.