Може да е баща на сина ми, но отказвам да бъда резервен вариант

Не мога да спра да плача. Дарих на този безсъвестен човек най-хубавите години от живота си, с надеждата, че някой ден ще се оженим. Мечтаех да му родя дете, да живеем в пълна хармония, къщата ни да бъде изобилна и един ден заедно да си отидем от този свят. Но за съжаление действителността се оказа съвсем различна. С Иван живеехме в апартамента, който ми е наследство от баба. Не го наследих толкова просто. Грижих се за старицата цели шест години и преди смъртта си, баба ми завеща жилището. Направих ремонт, а той, като истински готованец, се настани, без да си е мръднал пръста. Иначе е добро момче, не се бои от работа, в селото на родителите си смело води коня за юздите и оре нивите.

Но у дома нищо не пипваше, защото на практика не го чувствал като роден дом. Когато се сгодихме, три дни от радост яде и пи с приятелите си. И аз се радвах, но както се оказа - прибързано, защото вместо да се ожени за мен, Иван се ожени за своя съседка, с която поддържал тайна връзка. При мен нощуваше, понякога ме водеше на кино, а друг път ловяхме риба. Съседката, както разбрах по-късно, на село ходела с него и с родителите му била близка. А аз съм била просто резервната булка. Бременността ми беше повод за голяма радост, но по-късно Иван ме накара да абортирам. От този ден изминаха няколко години. Не направих аборт и сега имам чудесен син.

Защо плача ли? Защото този идиот напусна жена си и сега се сети за мен - резервната булка. Не му отворих - оставих го да виси пред вратата. Два часа стоеше пред дома ми и се кълнеше, че винаги е обичал само мен, но му било нужно време, за да осъзнае чувствата си. Обичал и сина си и не си представял да живее без него. А и нямал къде да нощува. Била съм длъжна да проявя състрадание към бащата на детето си. Само че аз не изпитвам и капка жал. Два пъти няма да допусна една и съща грешка. Всеки от нас има свой собствен начин и всеки от нас си го избра сам.