Наричах го "татко"

Той не беше биологичният ми баща, но го обичах и дори му казвах "татко". Днес обаче спомените за него ме карат да крещя от ужас. Казвам се Соня и бях на 13 години, когато пастрокът ми ме изнасили.

Бях дете, когато родителите ми се разделиха. Година след развода им мама се омъжи за Емил. Спомням си как се уплаших от огромния му ръст, но топлата усмивка на лицето му ме успокои. Емил се отнасяше към мен като към собствена дъщеря, никога не се уморяваше да си играем или да ми чете приказки. Когато мама забременя няколко години по-късно, аз се притесних, че татко ще ме третира различно от биологичните си деца. Сестра ми Гита се роди през 2002 г., а след нея и брат ми Иво. Харесваше ми да бъда по-голямата сестра, но най-вече се радвах, че страховете ми се оказаха напразни, тъй като татко се отнасяше към всички с еднаква любов и грижа. Семейството ни беше щастливо, а домът ни ежедневно изпълнен със смях и радост. Всяка вечер на масата се събирахме заедно и чувствах, че съм благословена, за да имам толкова перфектно семейство като моето. Живеехме прекрасно, докато скъпата ми баба почина през 2007 г. Мама беше опустошена от неочакваната й кончина. Сърцето ми се разби, когато я видях да плаче неутешимо.

На другия ден с брат ми и сестра ми, заминаха за погребението на баба и останаха там повече от месец. Аз нямах възможност да отсъствам от училище, затова не тръгнах с тях. Заминаването на близките ми ме натъжи много. Винаги сме били заедно, а сега трябваше да живея без тях. Спомням си, че татко ме обгърна в огромна меча прегръдка и от топлината му се се почувствах малко по-добре. С времето бавно започнах да се връщам към обичайния си начин на живот. Бързо свикнах да се справям сама, но тогава забелязах промяна в татко. Внезапно погледът му започна да се задържа върху мен по-дълго, карайки ме да изпитвам неудобство. Чудех се дали не се чувства самотен и сега просто се радва на компанията ми. Една вечер поиска да го масажирам. "Толкова съм уморен от работа," - тихо каза той. Застанах зад него и неловко натиснах раменето му с палците си. Чувствах се странно и грешно, не исках да го правя, но нямах избор. Бях само на 13 години.

Надявах се, че масажът ще бъде единственото необичайно искане, ала веднъж, когато се прибрах от училище, татко започна да се взира в гърдите ми. После внезапно ме опипа. Замръзнах от страх и ужас. Не искам да си спомням следващите часове. Сякаш някакъв демон беше влязъл в пастрока ми. Тази нощ той ме изнасили. Докато се борех под тежкото му тяло, безсилна да се движа, виках на помощ мама, но тя я нямаше. Няколко дни по-късно историята се повтори. Оттогава ме изнасилваше всяка вечер и нямаше кой да му попречи. Броях дните до връщането на мама, брат ми и сестра ми. Когато най-накрая те се върнаха, мислех, че ужасът е свършил, ала за съжаление грешах. Татко ми се нахвърляше всеки път, щом мама беше заета с домакинска работа. Затискаше устата ми с потната си ръка, за да не мога да изкрещя, и бързаше да свърши позорното си дело. Понякога ми купуваше лакомства, дори ми обеща мобилен телефон, стига да си мълча. Друг път ме заплашваше, че ако проговоря, никой да ми повярва и всички ще ме намразят. Мама нямаше представа какво се случва и продължаваше да вярва, че семейството й е перфектно. Никога не съм се чувствала толкова сама и уплашена. Още две години пастрокът ми ме изнасилваше.

Следва продължение: