Не бъркайте насилието с любов

С нея се срещахме доста често и всеки път ми правеше впечатление, че изглежда тъжна и унила. Понякога тя ме поздравяваше, а друг път смутено извърташе глава настрани. Един ден се видяхме в парка, заговорихме се на различни теми и така се запознахме. Даная, това й е името, говореше някак отсечено и с видима неохота. Веднъж я срещнах с мъж, за който предположих, че вероятно е съпругът й. Двамата вървяха мълчаливо. Даная леко изоставаше, а мъжът й с уверена походка и висока вдигната глава, крачеше пред нея. Странна двойка, си помислих аз. Седмица по-късно, една вечер се прибирах у дома, когато зърнах новата си позната самичка на пейката. Невинният ми въпрос: " Какво се е случило?" - предизвика в нея горчиви сълзи. Жената плачеше, а аз не знаех какво да направя, за да я успокоя."Не мога да живея по този начин! Нямам сили, не остана нищо в мен - само болка. Нямам никаква вина, но защо постояно ми се случва това?! - хлипаше Даная.

Изведнъж фаровете на преминаваща кола осветиха лицето й, и почти изпищях от ужас - цялата лява половина на лицето й изглеждаше ужасно.

Тя разбра, че съм видяла синините й и с крива усмивка каза: " Знаеш ли коя е любимата ми фраза? "Щом ме бие, значи ме обича" - и замълча с наведена глава. И после, сякаш изчерпала последните си сили, Даная започна да разказва историята на живота си. " Знаеш ли, че преди ме носеше на ръце? Всички приятелки завиждаха на любовта ни. Не ме е ругал, но силно ме ревнуваше, може би, защото много ме обичаше! След като се оженихме, трябваше да му давам отчет за всяко свое действие - с кого съм разговаряла, къде съм била. Но това е нормално, защото жените не бива да имат тайни от мъжете си. Понякога криех някои неща от него - женски дреболии. За първи път ме удари, когато закъснях след работа. Стана ми толкова срамно, болно и обидно.

Исках да го напусна, но той не ми позволи. Молеше за прошка и обещаваше, че това никога повече няма да се повтори."

Даная замълча, пое си тежко въздух и продължи: " Боли ме за дъщеря ми, всичко разбира... Може би сама съм си виновна и по някакъв начин провокирам гнева му. Нямам нито една приятелка - съпругът ми казва, че омъжените жени са длъжни да си стоят у дома". После, поглеждайки притеснено настрани, Даная ме помоли:" На никой не би да разказвате затова. Той ще ме убие, ако разбере. Не трябваше да съм толкова бъбрива!" След като ми сподели покъртителната си история, известно време двете мълчаливо стояхме една до друга. Поканих я да преспи у нас, но тя отказа. Не се опитах да й давам съвети, нито да задавам въпроси - знаех, че няма нужда от тях. Изведнъж се чу мъжки глас, който настойчиво викаше съседката ми. Даная скочи, помаха ми за сбогом и бързо изчезна в мрака. Когато дойдох на себе си, някъде зад мен гласът продължаваше да говори: " С кого да намери този път да сплетничиш? Ако разбера, че си се оплаквала от мен, ще те убия!" Няколко дни по-късно отново се видяхме на улицата. Приближих се към нея, но щом тя ме видя, рязко наклони глава и се обърна на другата страна. От поведението й ми стана ясно, че среднощния ни разговор не е останал без последици. Ех, момичета, не бъркайте насилието с любов!